Вторият руснак чу предсмъртния вик на шофьора, изправи се и хукна отново към входа на ресторанта. Отвътре се чу откъслечна стрелба — откоси, последвани от ужасни писъци, после пак изстрели. В доскоро тихата селска странноприемница се разиграваше истински потресаващ и кървав кошмар. Борн се изправи и се устреми напред. До него тичаше Сергей. Настигнаха останалия жив руснак. По знак от Джейсън руснаците дръпнаха вратите и всички едновременно нахлуха вътре.
Следващите шестдесет секунди напомняха ужасяващите картини на пълния с пищящи нещастници ад на Мунк. Един келнер и двама от мъжете от трите двойки бяха мъртви — келнерът и единият мъж лежаха на пода с разбити черепи, това, което беше останало от лицата им, беше потънало в кръв. Третият се беше проснал върху пейката с изцъклени очи, по дрехите му, които бяха на решето от куршумите, струеше кръв. Жените бяха изпаднали в шок — ту стенеха, ту пищяха и се опитваха да изпълзят над чамовите прегради на сепарето. Добре облеченото семейство от италианското посолство беше изчезнало.
Внезапно Сергей се втурна напред, натиснал спусъка на автомата — бе забелязал в дъното на залата една фигура, която Борн не бе видял. Убиецът с чорап на лицето изскочи от сянката и вдигна автомата, но не успя да стреля — откосът на руснака го повали… Още един! Някаква фигура се метна зад ниския бар. Чакала? Джейсън приклекна и се извъртя към диагоналната стена, погледът му обходи всяка ниша около полиците за бутилки. Прилепи се към долната част на бара, а вторият руснак, оценил ситуацията, притича до изпадналите в истерия жени, като движеше дулото на пистолета си във всички посоки и се опитваше да ги предпази. Маскираният стреля иззад бара, вдигнал оръжието си над дървения плот. Борн скочи и сграбчи горещата цев с лявата си ръка, а с дясната стреля, без да се цели, направо в изкривеното лице под копринената маска. Не беше Карлос! Къде беше Чакала?
— Там! — извика Сергей, като че ли бе прочел яростния въпрос на Джейсън.
— Къде?
— Зад онези врати!
Беше кухнята на ресторанта. Двамата се промъкнаха до двукрилата летяща врата. Борн кимна — знак да нахлуят вътре, но те не можаха дори да помръднат. В този миг в кухнята се взриви граната, парчета метал и стъкло се врязаха във вратата. Димът се стелеше на талази и нахлуваше в залата. Куршумите пронизваха тънките летвички на летящата врата.
Тишина.
Колебание.
Тишина.
Това продължи твърде дълго за разгневения, възбуден Хамелеон. Той вдигна автомата, сложи пръст на спусъка, отвори с ритник вратата и се хвърли на пода.
Тишина.
Още една сцена от ада. Част от външната стена бе отнесена. Дебелият собственик и готвачът му, все още с шапка на главата, лежаха мъртви пред кухненските шкафове, оплискани с кръв.
Борн се изправи, краката му трепереха, нервите му бяха опънати до краен предел. Беше на крачка от истерията. Огледа се като в транс, застанал сред дима и отломките. Очите му се спряха на голям, някак зловещ къс кафява амбалажна хартия, закована на стената с тежък сатър. Приближи се, дръпна рязко сатъра и прочете думите, написани с черни печатни букви.
„Дърветата на Таненбаум ще изгорят, а за подпалки ще използвам децата ти. Спокойни сънища, Джейсън Борн.“
Огледалните стени на живота му се разбиха на хиляди късчета. Оставаше му само едно — да крещи от безсилие.
31
— Престани, Дейвид!
— Божичко, Алексей, полудял е! Сергей, хвани го, дръж го!
— Сергей, помогни! Сложи го на земята, за да мога да му говоря. Трябва веднага да се махаме оттук!
Двамата руски сътрудници едва успяха да притиснат крещящия Борн на тревата. Малко преди това той бе изскочил от зеещата дупка в стената и се беше хвърлил през високата трева, като напразно се опитваше да открие Чакала и стреляше непрекъснато, докато накрая пълнителят му се изпразни. Сергей и останалият жив от охраната се втурнаха след него, изтръгнаха автомата от ръката на изпадналия в истерия мъж и го поведоха обратно към полуразрушената странноприемница, където ги чакаха Алекс и Крупкин. Петимата закрачиха бързо към предния вход на ресторанта, като едва мъкнеха задъхания и облян в пот Борн. Там истерията отново обзе Хамелеона.
Микробусът на Чакала беше изчезнал. Карлос беше избягал, а Джейсън беше полудял.
— Дръжте го! — изрева Крупкин и коленичи до Борн, докато двамата му помощници го притискаха до земята. Офицерът от КГБ стисна с два пръста лицето на американеца и насила го извъртя към себе си.