Преминаха през богато украсеното фоайе в стил деветнайсети век и влязоха в типичен френски асансьор с метална решетка. Спряха на третия етаж. Отвориха решетката и Крупкин ги поведе по широк коридор.
— Ще използваме една зала за служебни заседания — каза той. — Вие сте единствените американци, които някога ще я видят, защото е едно от малкото места без подслушвателна апаратура.
— Не би искал да повториш това пред някой детектор на лъжата, нали? — изкикоти се Конклин.
— И аз, и ти, Алексей, много отдавна сме се научили да надхитряме тези идиотски машинарии. Но дори и да не беше така, в този случай охотно бих казал същото, защото е истина.
Честно казано, правя го, за да се предпазим от самите себе си. Влезте.
Заседателната зала беше с размерите на столова с дълга, тежка маса, тъмни, семпли мебели, масивни и удобни столове. Стените бяха облицовани с тъмнокафява ламперия, неизменният портрет на Ленин висеше точно над стола начело на масата. До него имаше ниска масичка за телефонната уредба.
— Знам, че сте разтревожени, затова ще ви поискам една международна линия — приближи се Крупкин до радиоуредбата. Вдигна слушалката, натисна някакво копче и бързо нареди нещо на руски. После се обърна към американците.
— Можете да ползвате линия двадесет и шест, на втория ред, последния бутон отдясно.
— Благодаря — кимна Конклин, извади от джоба си къс хартия и го подаде на офицера от КГБ. — Моля те, направи ми още една услуга, Крупи. Това е телефонен номер в Париж. Беше ни казано, че е директна връзка с Чакала, но не съвпада с онзи, който Борн получи и на който наистина се обажда Чакала. Не знаем на кого е, но със сигурност е свързан с Карлос.
— А вие не искате да се обадите, за да не разкриете, че имате този номер, а нямате никаква парола… Разбирам. Излишно е да ги поставяме нащрек. Ще се погрижа за това. — Крупкин погледна Джейсън и лицето му изразяваше разбиране като към по-млад колега.
— Нека сърцето ви бъде и добро, и твърдо, господин Борн, и нека никога не познае грижата, както казват роялистите. Въпреки опасенията ви, имам неизчерпаема вяра в способностите на Лангли. Те нанесоха повече вреда на много от важните ми операции, отколкото бих искал да призная.
— Сигурен съм, че и вие не сте им останали длъжни — нетърпеливо каза Джейсън и погледна телефонната уредба.
— Точно това ме крепи.
— Благодаря ти, Крупи — каза Алекс. — Ако се съди по думите ти, ти си просто един чудесен стар противник.
— И пак ще кажа — позор за родителите ти! Помисли си само, ако бяха останали в Майчица Русия! Досега двамата щяхме да управляваме Комитета.
— И двамата да имаме по една къща на езерото?
— Луд ли си, Алексей? Та ние щяхме да притежаваме цялото Женевско езеро! — Крупкин се извърна, тръгна към вратата и излезе с тих смях.
— Игрички ли си играете? — запита Борн.
— Донякъде — съгласи се Алекс, — но не и когато откраднатата информация води до човешки загуби — по случайност и от двете страни. В такъв момент заговарят оръжията и край на игрите.
— Свържи се с Лангли — рязко каза Джейсън и кимна към телефона. — Холанд ни дължи обяснение.
— Връзката с Лангли няма да помогне…
— Какво?
— Много е рано. В Щатите е едва седем, но не се тревожи, мога да направя обход — Конклин отново бръкна в джоба си и измъкна малък бележник.
— Обход ли? — възкликна Борн. — Какви са тези пароли? Вече откачам, Алекс, децата ми са там!
— Спокойно, това значи, че имам домашен телефон, който не е обявен. — Конклин седна и вдигна слушалката. Набра номера.
— Обход — Господи, каква дума! Вие от старата кодова школа не можете ли да говорите английски? Обход!
— Извинявай, професоре, просто навик… Питър? Обажда се Алекс. Отвори очи и се събуди, моряко! Има усложнения.
— Какво ти събуждане — отвърна гласът от Феърфакс, Вирджиния. — Току-що се връщам от седемкилометров крос.
— Вие със здравите крака си мислите, че сте най-умните.
— За бога, Алекс, извини ме… Не исках да…
— Разбира се, че не, Холанд, но ние имаме проблем.
— Което значи, че поне си се свързал с Борн.
— Той стои до мен и ти се обаждаме от съветското посолство в Париж.
— Какво? Майната му!
— Да, на Касет…
— Забравих… А жена му?
— Mo Панов е с нея. Добрият доктор се грижи за медицинската част, за което съм му благодарен.
— И аз. Нещо друго?
— Нещо, което няма да ти хареса, но ще ти го кажа високо и ясно.