— За какво говориш?
— Чакала знае за имението Таненбаум.
— Ти си луд! — изкрещя директорът на ЦРУ толкова високо, че нещо изтрещя по презокеанската линия. — Никой не знае! Само Чарли Касет и аз. Изработили сме им история с фалшиви имена и биографии от Централна Америка, които до такава степен нямат нищо общо с Париж, че никой не може да направи връзка. Освен това, в заповедите никъде не се споменава за Таненбаум. Извинявай, Алекс, но всичко беше толкова секретно, че не можехме да оставим никой друг да се заеме с това!
— Фактите са си факти, Питър. Приятелят ми получи бележка, че дърветата на Таненбаум ще изгорят, а с тях и децата.
— Онова ненормално копеле! — изрева Холанд. — Не затваряй! — заповяда той. — Ще се обадя на Сен Жак и на супер-секретната служба да ги махне оттам още тази сутрин. Не затваряй! — Конклин погледна Борн. Слушалката беше между тях, така че и двамата чуваха какво се говори.
— Ако нещо е изтекло, а несъмнено е станало така, то не е от Лангли — изрече Алекс.
— Оттам е. Не се е подсигурил достатъчно.
— Какво е трябвало да направи?
— Боже мили, нали вие сте специалистите! Става дума за хеликоптера, който ги взе, за екипажа, хората, които са разрешили на американски самолет да навлезе в територия на Великобритания. Господи! Карлос е купил онзи загубен губернатор на Монсера и главния му шеф по наркотиците. Какво ще го спре да обсеби и връзките между нашите военни и Плимут?
— Но ти го чу! — настоя Конклин. — Имената са фалшиви, биографиите — свързани с Централна Америка и освен това никой от екипажите на самолетите, които са сменяли, не е знаел за имението Таненбаум. Никой! Тук има някаква празнина.
— Пак ли кодови думи?
— Никакъв код не е. Празнина е незапълнено място.
— Алекс? — прозвуча отново гневният глас на Питър Холанд.
— Да, Питър?
— Местим ги оттам и дори и на теб няма да кажа къде. Сен Жак се вкисна, защото госпожа Купър и децата се били вече настанили, но му казах, че разполага само с час.
— Искам да поговоря с Джони — вмъкна Борн, като се наведе и повиши глас, за да го чуят.
— Приятно ми е да се запознаем, макар и само по телефона — отвърна Холанд.
— Благодаря ви за всичко, което правите за нас — бързо и искрено изрече Джейсън. — Наистина!
— Услуга за услуга, Борн. Тръгнахте да преследвате Чакала, а от някаква стара отвратителна шапка, за която никой не е и подозирал, изскочи голям гаден заек.
— Какво имате предвид?
— Една нова „Медуза“.
— Как вървят нещата? — прекъсна го Конклин.
— Проследяваме в двете посоки връзките между сицилианците и редица европейски банки. Смърди, където и да го пипнеш, но в онази влиятелна адвокатска фирма в Ню Йорк сега сме наблъскали повече жици, отколкото в някоя ракета на НАСА. Стесняваме кръга.
— Наслука! — пожела Джейсън. — Можеш ли да ми дадеш номера в Таненбаум, за да се обадя на Джон Сен Жак?
Холанд му го даде. Алекс го записа и затвори телефона.
— Телефонът е на твое разположение — каза Конклин, надигна се тромаво от стола до уредбата и се премести на края на масата.
Борн седна и се втренчи в множеството копчета пред себе си. Вдигна слушалката и набра една по една цифрите на номера, който Алекс беше записал в бележника си.
Размениха набързо поздрави. Джейсън задаваше въпросите си рязко, с властен глас.
— На кого каза за имението Таненбаум?
— Чакай, Дейвид — наежи се Сен Жак. — Какво имаш предвид?
— Точно това. Докато летяхте от Транкуилити до Вашингтон, на кого издрънка за Таненбаум?
— След като Холанд ми каза за него ли?
— Мили Боже, нали преди това не беше чувал за него!
— Не бях, уважаеми Шерлок Холмс.
— Тогава кой беше?
— Ти, уважаеми зетко.
— Какво?
— Добре ме чу. Всичко се развиваше с такава скорост, че сигурно съм забравил името на Таненбаум в момента, в който съм го чул, и ако е трябвало да си го спомня, със сигурност не е било с намерение да му правя реклама.
— Сигурно си го сторил! Има изтичане на информация, и то не от Лангли.
— Не и от мен! Виж какво, академико, може и да нямам титла, но не съм идиот! В другата стая са племенникът ми и племенницата ми и аз наистина искам да ги видя пораснали… Заради изтичането на информация ли се местим?
— Да.
— Каква е опасността?
— Огромна. Чакала.
— Господи! — избухна Сен Жак. — Само да ми се мерне това копеле, тежко му!
— По-полека, канадецо — каза Джейсън с омекнал глас. Гневът му се беше стопил, мъчеше се да разбере какво е станало. — Вярвам ти. Всъщност ти само ми описа мястото, а доколкото си спомням, аз ти казах кое е.