— Не е необходимо да ми обяснявате, генерале. Разговорите, които ще чуете, са записани преди половин час. Заповядайте слушалките.
Родченко ги сложи и кимна на оператора. Той постави пред него бележник и остри моливи. После натисна един клавиш на таблото и седна срещу третия директор на Комитета, който, приведен напред, се беше вече заслушал. По едно време генералът започна да си води бележки, а само минути по-късно моливът му летеше по листа, записвайки всяка дума. Лентата свършваше и Родченко махна слушалките. Отправи суров поглед към оператора. Тесните му славянски очи бяха неумолими, бръчките по лицето му изглеждаха още по-дълбоки.
— Изтрий лентата и унищожи ролката — заповяда той и се надигна. — Нищо не си чул, както винаги!
— Както винаги, генерале.
— И както винаги ще бъдеш възнаграден.
Когато Родченко се върна в кабинета си, беше четири и седемнадесет. Седна на бюрото си и се задълбочи в бележките си. Беше невероятно! Невъзможно! И все пак — бе чул всичко със собствените си уши — тези думи и гласовете, които ги изричаха! Не онези за Монсеньора в Париж — сега той беше на втори план, пък и за броени минути можеше да се свърже с него, ако е необходимо. Това можеше да почака, но другото — не, нито секунда! Генералът вдигна слушалката и позвъни на секретарката си.
— Искам незабавна сателитна връзка с консулството ни в Ню Йорк. Да се включат всички възможни заглушители. По какъв начин бе станало? „Медуза“!
32
Мари намръщено слушаше гласа на съпруга си по телефона и кимаше на Панов, който беше в другия край на стаята.
— Къде си сега? — попита тя.
— На Плаза Атене — отвърна Борн. — Ще се върна след няколко часа.
— Какво се е случило?
— Някои усложнения, но има и напредък.
— Това нищо не ми говори.
— Няма какво толкова да се каже.
— Как ти се видя този Крупкин?
— Чудак. Заведе ни в съветското посолство и говорих с брат ти по една от техните линии.
— Какво?! Как са децата?
— Чудесно. Всичко е наред. Джейми се забавлява отлично, а госпожа Купър не разрешава на Джони дори да докосне Алисън.
— Което означава, че брат ми не иска да се занимава с Алисън.
— И така може да се каже.
— Какъв е номерът? Искам да им се обадя.
— Холанд сега ще инсталира една сигурна линия. След около час вече ще знаем номера.
— Което значи, че лъжеш.
— Така да е. Трябва да си с тях. Ако ми се наложи да се забавя, ще ти се обадя.
— Чакай, Mo иска да говори с теб…
Телефонът прекъсна. Като видя как Мари реагира на внезапното прекъсване на разговора, Панов бавно поклати глава.
— Няма нищо! — каза той. — Аз съм последният човек, с когото той би искал да говори.
— Той се е променил, Mo. Вече не е Дейвид.
— Изцяло е погълнат от нещо друго, с което Дейвид не може да се справи — тихо изрече Панов.
— Това е най-страшното нещо, което някога съм те чувала да казваш!
— Може и така да се окаже — кимна психиатърът.
Сивият ситроен беше паркиран на няколко десетки метра в диагонал на украсения с навес вход на блока на модния булевард „Монтен“ в който се намираше апартаментът на Доминик Лавие. Крупкин и Борн седяха на задната седалка, а Конклин отново на мястото до шофьора. Така му беше по-удобно заради ръста и сакатия му крак. Почти не си говореха. Взираха се нетърпеливо в стъклената врата на сградата.
— Сигурен ли си, че ще успеят? — попита Джейсън.
— Убеден съм само в това, че Сергей е страхотен професионалист — отвърна Крупкин. — Обучен е в Новгород и френският му е безупречен. Освен това има такива документи за самоличност, че би заблудил и Паспортната секция на Втори отдел.
— А другите двама? — настоя Борн.
— Просто мълчаливи помощници, които се подчиняват и помагат на шефа си. Те също са незаменими в своята област… Ето го, идва!
Видяха Сергей да излиза през стъклената врата и да завива наляво. След секунди прекоси широкия булевард и се отправи към ситроена. Доближи колата, заобиколи я и седна на волана.
— Всичко е наред — каза той, като изви глава назад. — Госпожата не се е върнала. Апартаментът й е номер двадесет и първи, втори етаж, вдясно. Проверихме го внимателно — няма подслушвателни устройства.
— Сигурен ли си? — запита Конклин. — Тук няма място за грешки, Сергей.
— Нашите уреди са най-добрите — усмихна се сътрудникът на КГБ. — Не ми е удобно да ви го казвам, но Сентръл Електроник Корпорейшън ги разработи по договор с Лангли.
— Две точки в наша полза — отбеляза Алекс.