— Алексей, Алексей! — извика Димитрий Крупкин. — Трябва да откажеш пиенето — съвсем си си загубил ума! Да приемем, че Доми наистина се свърже с Карлос и му предаде това, което предлагаш. Да не би да мислиш, че заради нещо „спешно“ в Москва той ще вземе първия самолет за там? Това е лудост!
— Можеш да заложиш и последната рубла — да, вярвам в това — отговори Конклин. — Това известие трябва само да го убеди да се свърже с Доми. Когато го стори, тя ще пусне бомбата… Ще каже, че току-що е узнала нещо, което може да предаде само на него, а не по каналния ред.
— И какво, за Бога, ще е то? — попита Лавие, като измъкна нова цигара и моментално я запали.
— КГБ в Москва затяга обръча около човека на Чакала на площад „Дзержински“. Засега се е стеснил около десет-петнадесет висши офицери. Ако го открият, Чакала ще е неутрализиран в Комитета — дори още по-лошо — информаторът му, който знае твърде много за него, ще бъде предаден за разпит на „Лубянка“.
— Но как е узнала тя това? — попита Джейсън.
— Кой може да й го е казал? — намеси се и Крупкин.
— Но истината е такава, нали?
— Както и наличието на ваши суперсекретни станции в Пекин, Кабул и, прости нахалството ми, на канадския остров Принц Едуард, но вие не ги правите публично достояние — възрази Крупкин.
— Не знаех за остров Принц Едуард — призна Алекс. — Но както и да е, има случаи, когато разгласяването не е необходимо, а е важно само да се намерят средства да се направи информацията правдоподобна. Преди няколко минути не разполагах с такива средства, а само с чистата истина, но тази празнина току-що бе запълнена… Ела насам, Крупи — само ти засега — и застани отстрани на прозореца. Погледни от ъгъла през края на завесата.
Руснакът направи така, както му се каза — приближи се до Конклин и открехна крайчеца на дантелената завеса откъм стената.
— Какво виждаш? — попита Алекс, като сочеше към старата, невзрачна кафява кола, паркирана малко по-надолу на булевард „Монтен“. — Май не подхожда много на квартала, нали?
Крупкин изобщо не отвърна, измъкна миниатюрното радио от джоба си и натисна копчето.
— Сергей, на около осемдесет метра от входа на блока има кафява кола…
— Знаем, господине — прекъсна го помощникът му. — Държим я под око и ако сте забелязали, колата с подкреплението е паркирана от другата страна. В кафявата кола седи някакъв старец, който само гледа през прозореца.
— Има ли радиотелефон?
— Не, но ако излезе от колата, ще го проследим, така че той няма да може да се обади отвън, освен ако не дадете други нареждания.
— Нямам други нареждания. Благодаря ти, Сергей. Край. — Руснакът погледна Конклин. — Ти видя стареца — каза той.
— Един с гола глава — потвърди Алекс. — Не е глупак. И друг път е вършил това и знае, че го следят. Не може да излезе, за да не изпусне нещо, и ако има телефон, значи на „Монтен“ има и други като него.
— Чакала — каза Борн и пристъпи напред, но се спря, като си спомни нареждането на Конклин да не се приближава до прозореца.
— Ясно ли ти е сега? — обърна се Алекс към Крупкин.
— Разбира се — призна с усмивка служителят от КГБ. — Затова ти трябваше биеща на очи лимузина от посолството ни. След като си отидем, на Карлос ще му съобщят, че е пристигнала съветска дипломатическа кола да ни вземе, а каква е единствената възможна причина да бъдем тук, освен за да разпитаме госпожа Лавие? Разбира се, в явното ми идване тук съм бил придружен от някакъв висок мъж, който може да е, може и да не е Джейсън Борн. Но е имало и един по-нисък човек със сакат крак — това доказва, че високият все пак е бил Джейсън Борн… Нашето ужасно съюзяване е било разкрито и наблюдавано, и, разбира се, по време на твърдия разпит, на който сме подложили госпожа Лавие, страстите са се разгорели и се е споменало за информатора на Чакала на площад „Дзержински“.
— Което съм знаел само аз, благодарение на срещите си със Сантос в „Сърцето на войника“ — добави Джейсън. — И така, Доминик е наблюдавана от доверено лице от армията старци на Карлос — той ще потвърди нейната информация… Трябва да призная, Алекс, че сложните ти замисли са все така коварни.
— Говориш като един професор, който някога познавах… Мислех, че ни е напуснал.
— Така е.
— Само за известно време, надявам се.
— Браво, Алексей. Запазил си стила си. Можеш да се въздържиш, когато се наложи, колкото и да ми е мъчно… Залагаш на нюансите, нали?