— Не винаги — възрази Конклин и поклати глава. — В повечето случаи се касае за глупави грешки. Например на нашата нова колежка Доми, както мило я наричаш, й било казано, че все още й се доверяват, но се оказва, че не е така — поне не напълно. Изпращат един старец да наблюдава апартамента й — нищо специално, само малка застраховка — в кола, която не се връзва с ягуарите и ролс-ройсовете на тази улица. В случая изплащаме малката застрахователна полица и залагаме на късмет на голямата — Москва.
— Нека поразсъждаваме малко — каза руснакът. — Както често е било повтаряно между посветените, преди години в Новгород сме обучили един луд. Много отдавна щяхме да сме му пуснали куршум в главата, ако не ни се беше изплъзнал. Ако неговите методи бъдат одобрени от някое законно правителство, особено от двете суперсили, могат да доведат до конфликти, недопустими от когото и да било. И все пак в началото той беше истински революционер, с главно Р, а ние, най-истинските революционери в света, се отрекохме от него… Това беше върховна несправедливост, според него, и той никога няма да я забрави. Винаги ще се стреми да се сгуши в майчината пазва, защото истинското му раждане е било там, в Москва… Господи, като си помисля само колко хора е убил в името на борбата против „агресорите“ и как е трупал богатства от това! Направо отвратително!
— Но вие сте го отхвърлили и той иска да поправите това. Иска да получи признание, че е станал незаменим убиец — такъв, за какъвто сте го подготвяли — каза безизразно Джейсън. — Маниакалното му ero е в основата на всичко, което сме замислили с Алекс… Сантос ми каза, че той непрекъснато се хвалел с кадрите, които възпитавал в Москва. „Само за Москва говори — станало му е идея-фикс“ — това са думите на Сантос. Той знаеше, макар и не по име, само за един конкретен човек на Карлос — законспирираният висш служител на КГБ. Но според Карлос той имал и други хора на отговорни длъжности в различни важни отрасли и им пращал пари години наред от името на „Монсеньора“.
— Чакала смята, че формира ядро поддръжници в нашето правителство — забеляза Крупкин. — Въпреки всичко той смята, че може да се върне. Наистина е маниакален егоист, но никога не е разбирал руския начин на мислене. Може временно да подкупи няколко опортюнисти — циници, но те ще се подсигурят и ще го изоставят. Никому не се иска да свърши в Лубянка или в сибирския Гулаг. Гнездото на Чакала ще изгори до основи.
— Още една причина да се втурне към Москва и да загаси локалните пожари — каза Алекс.
— Какво имаш предвид? — попита Борн.
— Пожарът ще започне с разобличаването на човека на Чакала на „Дзержински“ и той го знае. Единственият начин да предотврати това е да стигне до Москва и да вземе решение. Неговият информатор или трябва да се измъкне от лапите на службите за вътрешна сигурност, или Чакала ще бъде принуден да го убие.
— Забравих да ви кажа нещо — прекъсна го Борн. — Сантос ми каза, че повечето от руснаците, на които Карлос плаща, говорят френски. Търсете някого по върховете на Кремъл, който говори френски.
Радиото на Крупкин отново се намеси с две пронизителни пиукания, които сакото му не можеше да заглуши. Руснакът го измъкна и попита:
— Какво има?
— Не знам как и защо, другарю — прозвуча напрегнатият глас на Сергей, — но автомобилът на посланика току-що спря пред сградата. Кълна ви се, че не знам какво е станало.
— Аз го повиках.
— Но нали всички ще видят флагчето на посолството!
— Включително и един старец, който седи нащрек в кафява кола, предполагам. След малко слизаме. Край. Колата е долу, господа — обърна се Крупкин към останалите. — Къде и кога ще се видим, Доми?
— Довечера — отвърна Лавие. — Има представление в Галери д’Ор на Рю Паради. Едно младо парвеню, което иска да стане рок-звезда или нещо такова, но в момента е много на мода и ще бъде пълно.
— До довечера тогава… Да тръгваме, господа. Противно на навиците си, ще трябва да сме много забележими на улицата.
Тълпата се движеше под сноповете светлина. Оглушителната музика долиташе от една странична зала, където организаторите, проявявайки милост към посетителите, бяха настанили рок-състава, за да е по-далеч от централния изложбен салон. Ако не бяха картините по стените и малките прожекторчета, които ги осветяваха, човек можеше да си помисли, че е попаднал в дискотека, а не в една от най-елегантните парижки галерии. С няколко кимвания Доминик Лавие успя да накара Крупкин да се придвижи до ъгъла на голямата зала. Любезните усмивки и изблиците на смях прикриваха тихия им разговор.