Размениха кратък поздрав. Суликов само му протегна твърдата си студена ръка и му посочи едно тапицирано кресло. Самият той застана с ръце на гърба пред бялата мраморна камина. Приличаше на развълнуван професор пред черната дъска, който се кани едновременно да изпитва и да поучава досаден, спорещ студент.
— Да говорим делово — каза руснакът. — Знаете ли кой е адмирал Питър Холанд?
— Разбира се — директорът на Централното разузнавателно управление. Защо питате?
— От вашите ли е?
— Не.
— Съвсем сигурен ли сте?
— Да, разбира се.
— Възможно ли е да се е присъединил към вас, без ти да знаеш?
— Със сигурност не. Дори не го познавам. А пък ако това е някакъв любителски разпит по съветски, приложете го на някого другиго.
— Несравнимият скъпарски американски адвокат отказва да отговори на простички въпроси!
— Отказвам да бъда обиждан. Направихте учудващо изявление по телефона. Бих искал да ми го разясните, ако обичате.
— Ще го сторя, господин съветник, повярвайте ми, но по своему. Ние, руснаците си пазим фланговете. Това е урок, който научихме от трагедията и победата при Сталинград — нещо, което на вас, американците, никога не ви се е налагало да преживеете.
— Участвам в друга война, както добре знаете — отбеляза студено Оугълви, — но ако учебниците по история казват истината, на вас руската зима ви е помогнала.
— Това трудно може да се обясни на стотиците хиляди замръзнали руски трупове.
— Безусловно. Съчувствам ви и ви се възхищавам. Но вие не ми дадохте обяснението, което поисках.
— Опитвам се само да изкажа една банална истина, младежо. Както се казва, обречени сме да повтаряме същите болезнени исторически грешки, които веднъж вече сме направили… Ние наистина пазим фланговете си и ако някой в дипломатическите среди смята, че сме въвлечени в международен скандал, ние просто стягаме редиците си. Това е прост урок за такъв ерудит като вас, господин съветник.
— Освен това — съвсем ясен и тривиален. А какво общо има адмирал Холанд с това?
— За него след малко… Първо да ви попитам за някого, който се казва Александър Конклин.
Поразен, Брайс Оугълви рязко се наведе напред.
— Откъде знаете това име? — попита той едва чуто.
— Има и още имена… Например Мортимър или Моше Панов, евреин, лекар. И най-накрая, господин съветник, мъж и жена, за които предполагаме, че са убиецът Джейсън Борн и жена му.
— Господи! — възкликна Оугълви. Целият се беше напрегнал, очите му се бяха изцъклили. — Какво общо имат тези хора с нас?
— Точно това трябва да узнаем — отвърна Суликов, като гледаше втренчено адвоката. — Очевидно познавате всичките, нали така?
— Ами да — всъщност не! — запротестира Оугълви. Лицето му пламтеше, говореше като в скоропоговорка. — Това е съвсем различно. Няма нищо общо с нашата дейност, в която сме хвърлили милиони и сме развивали цели двадесет години!
— И от която сте спечелили също милиони, ако позволите да ви напомня това, господин съветник.
— Вложили сме капитали на международните пазари! — извика адвокатът. — Това не се счита за престъпление в тази страна. Парите прелитат през океана само с едно натискане на клавиша на компютъра. Няма престъпление!
— Така ли? — Съветският консул вдигна вежди. — Преди да чуя това изказване, мислех, че си по-добър адвокат. Изкупувате компании из цяла Европа посредством сливания и подставени или несъществуващи корпоративни организации. Фирмите, които придобивате, често са снабдители на същите пазари и така полека-лека вие започвате да определяте цените между предишните конкуренти. Доколкото знам, това се нарича тайно споразумение между привидни противници в ущърб на трета страна и ограничаване на търговията — юридически термини, с които ние в Съветския съюз нямаме проблеми, защото цените ги определя държавата.
— Няма никакви доказателства за тези обвинения! — заяви Оугълви.
— Разбира се, след като има лъжци и безскрупулни адвокати, които да съветват лъжците. Това е много заплетено начинание, осъществявано по блестящ начин, от което и двамата спечелихме. Вие ни продадохте всичко, което искахме и което ни трябваше от години, включително и всеки по-важен артикул в поверителните списъци на вашето правителство, които фигурираха под толкова различни имена, че компютрите ни загряваха, докато им хванат края.