— Нямате никакви доказателства — натърти адвокатът от Уолстрийт.
— На мен доказателства не ми трябват. Интересуват ме само имената, които ви споменах: адмирал Холанд, Александър Конклин, доктор Панов и най-накрая Джейсън Борн и жена му. Разкажете ми за тях, моля.
— Защо? — попита умолително Оугълви. — Току-що ви казах, че нямат нищо общо нито с мен, нито с нашата уговорка!
— Ние смятаме, че могат и да имат. Нека започнем с адмирал Холанд.
— За Бога!… — Адвокатът тръсна глава, понечи да каже нещо, заекна и най-накрая заговори: — Добре, нека да е Холанд… Вербувахме един човек в ЦРУ — аналитик на име Десоул. Той се уплаши и поиска да скъса с нас. Естествено, не можехме да позволим това и го премахнахме, и то съвсем професионално. Така бяхме принудени да постъпим и с някои други, които смятахме, че са неуравновесени и заради това са опасни. Холанд вероятно е заподозрял нещо и е предположил, че се касае за нечестна игра, но не успя да се добере до нищо — професионалистите, които свършиха работата, както винаги не оставиха никакви следи.
— Чудесно — изрече Суликов, като не се помръдваше от мястото си до камината и не откъсваше поглед от развълнувания Оугълви. — Следващият — Александър Конклин.
— Бивш висш служител на ЦРУ. Свързан с психиатъра Панов, а двамата заедно — с този, когото наричат Джейсън Борн, и жена му. Знаят се от години, по-точно от Сайгон. Някои от нашите хора бяха разкрити и заплашени и Десоул стигна до извода, че този Борн, подпомогнат от Конклин, е виновен за разкритията.
— Как е могъл да го стори?
— Не знам. Ясно ми е само едно — че той трябва да бъде премахнат и нашите професионалисти се съгласиха с договора, по-точно с договорите, които им предложихме. Трябва да се отървем от всички.
— Споменахте Сайгон.
— Борн беше от старата „Медуза“ — тихо поде Оугълви. — Престъпник и неудачник, както повечето от онази сган. Можеше да се предположи нещо съвсем просто — че е познал някого, с когото е бил преди двадесет години. Но историята, която Десоул беше чул, е, че онзи негодник Борн — това не е истинското му име — всъщност е бил подготвен от ЦРУ и се е представял за международен наемен убиец, за да измъкнат от леговището му един друг убиец, когото наричат Чакала. В края на краищата, тази стратегия пропаднала и Борн бил пенсиониран. Дошло време да му подарят златен часовник за спомен и да му кажат: „Благодарим ти, стари приятелю, но всичко свърши.“ Само че той е искал много повече от това и започна да ни преследва… Разбирате ли сега? Двата въпроса са съвършено различни и между тях няма никаква връзка.
Руснакът пристъпи към Оугълви. Изглеждаше по-скоро загрижен, отколкото разтревожен.
— Наистина ли сте толкова сляп или толкова ограничен, та не виждате нищо друго, освен собственото си предприятие?
— Отхвърлям обвинението ви. За какво всъщност говорите?
— Връзката съществува, защото е била измислена и създадена с една-единствена цел. А вие сте само производно, нещо странично, което в даден момент е станало изключително важно за управляващите.
— Не… разбирам — прошепна пребледнелият Оугълви.
— Току-що говорихте за „някакъв убиец, когото наричат Чакала“, а преди това се изказахте за Борн като за някакъв незначителен мошеник, обучен да се представя за наемен убиец. Стратегията се провалила и затова той бил пенсиониран или, както казахте, „дошло му времето за златен часовник“, така ли е?
— Така ми казаха…
— А какво друго ви казаха за Карлос Чакала? А за човека, който се е подвизавал под името Джейсън Борн?
— Честно казано, съвсем малко. Двама застаряващи убийци — негодяи, които се дебнат един друг от години. А това изобщо не ме интересува. Единствената ми грижа е да запазим в тайна нашата организация.
— Все още не разбирате…
— Какво, за Бога?
— Когато си помислите кои са помощниците на Борн, излиза, че той не е такава измет, за каквато го вземате.
— Изяснете се, моля!
— Той използва „Медуза“, за да преследва Чакала.
— Невъзможно! Онази „Медуза“ беше унищожена в Сайгон преди много години!
— Очевидно той е на друго мнение. Бихте ли си махнали чудесното сако, за да си навиете ръкава и да ми покажете малката татуировка под мишницата?
— Това няма нищо общо! Просто почетен знак от една война, която никой не поддържаше, но ние трябваше да се бием!
— Хайде, хайде, господин съветник. Откъде да се биете? От кейовете и складовете в Сайгон? Когато ограбвахте своите и изпращахте куриери до швейцарските банки? За тези героични дела медали не се дават.