— Как? — умолително запита адвокатът, като вдигна зачервените си очи към руснака.
— „Къде“ е първият въпрос — обясни Суликов. — Намерете неутрална страна, която няма договор за екстрадикция със Щатите, някоя, където властите могат да бъдат убедени да ви дадат временно убежище, за да можете да продължите да се занимавате с бизнеса си. Терминът „временно“ е, разбира се, изключително разтегливо понятие. Бахрейн, Емирствата, Мароко, Турция, Гърция — примамливите възможности не са малко. И във всичките има богати англоговорящи общности. Освен това, и ние вероятно ще можем да ви помогнем, съвсем дискретно, разбира се.
— И защо?
— Слепотата ви се връща, господин Оугълви. Естествено, не даром… Вие сте започнали една изключителна операция в Европа, която е непокътната и се развива. Ако я поставим под наш контрол, можем да извлечем значителна полза.
— О… Боже… — гласът на ръководителя на „Медуза“ заглъхна, той не сваляше поглед от генералния консул.
— Смятате ли, че имам избор, господин съветник?… Трябва да побързаме. Имаме много неща да уреждаме. За щастие, имаме цял ден на разположение.
Беше три и двадесет и пет следобед, когато Чарлс Касет влезе в кабинета на Питър Холанд в ЦРУ.
— Успех! — каза заместник-директорът на Управлението. — Макар и частичен — добави той, вече не толкова ентусиазирано.
— Фирмата на Оугълви ли? — попита директорът.
— Най-неочаквано — кимна Касет и сложи няколко купчини снимки на бюрото на Холанд. — Изпратиха ни ги преди час по факса от летище „Кенеди“. Следващите шестдесет минути бяха много тежки, повярвай!
— От „Кенеди“ ли? — намръщи се Холанд и заразглежда снимките, на които се виждаха потоци хора, които преминаваха през металните детектори в една от залите за международни полети. Около главата на един от мъжете имаше червено кръгче. — Какво е това?
— Това са пътниците на Аерофлот за Москва. Самолетите са съветски, разбира се. Рутинни снимки за сигурност на американци, които използват тези полети.
— Е, и? Кой е този?
— Самият Оугълви.
— Какво?
— Той тръгва в два часа за Москва. Полетът е без междинно кацане. Само че не е казал, че ще ходи там.
— Обясни ми.
— Звъняхме три пъти в кабинета му и всеки път ни даваха същия отговор. Извън страната е — в Лондон, в хотел „Дорчестър“. Само че ние знаем, че не е там. От „Дорчестър“ потвърдиха, че е направил резервация, но че не е пристигнал, затова приемат съобщенията, които идват за него.
— Не разбирам, Чарли.
— Това е само за заблуда и е скалъпено набързо. На първо място, защо трябва някой богаташ като Оугълви да пътува с Аерофлот? Можеше да вземе Конкорд до Париж и оттам с Ер Франс до Москва. Освен това, защо служителите му съобщават, че е заминал за Лондон, когато е тръгнал за Москва?
— Това за Аерофлот е ясно — обясни Холанд. — Това е държавна линия и той е под съветска закрила. За Лондон и „Дорчестър“ — също. Просто иска да се отърве от преследвачи — от нас, боже мой!
— Точно така. Затова Валентино се възползва от всички прекрасни апаратури в мазето и знаеш ли какво откри? Госпожа Оугълви и двете им деца са на път за Казабланка с полет на Роял Ел Марок, откъдето ще направят връзка за Маракеш.
— Маракеш… Ел Марок — Мароко, Маракеш. Почакай. В компютърните списъци, които Конклин ни накара да съставим за клиентите на онзи хотел в Мейфлауър, имаше една жена — една от тримата, които той свърза с „Медуза“. Тя е била в Маракеш.
— Възхищавам се на паметта ти, Питър. Тази жена и жената на Оугълви са били съквартирантки в Бенингтън в началото на седемдесетте години. Чудесни стари семейства. Тяхното родословие предполага, че поддържат тесни контакти и се съветват помежду си.
— Чарли, какво става, по дяволите!
— На семейство Оугълви им е било платено, за да се изпарят. Освен това, ако не греша и ако можем да проверим няколко стотици сметки, ще видим, че от Ню Йорк до кой знае къде са били преведени милиони.
— Е?
— „Медуза“ сега е в Москва, господин директор.
34
Луи Дефацио измъкна неохотно слабото си тяло от таксито на булевард „Масена“. Последва го по-едрият му, по-тежък и мускулест братовчед Марио от Ларчмънт, Ню Йорк. Застанаха на тротоара пред един ресторант, чието име бе изписано с червени букви напреко на оцветен в зелено прозорец — „Тетрацини“.