— Само вие обаче можете да потвърдите това — намеси се графът. — Как се казва третият ви обект? Смятам, че имаме право да знаем.
— Защо пък не? Казва се Борн, Джейсън Борн — един човек, който е изгубил играта и сега шантажира клиентите ни.
— Точно така — промълви графът.
— И последно — добави жена му, — какво знаете за този Борн?
— Каквото ви казах. Действал е под прикритие по поръчение на правителството, обаче големите клечки във Вашингтон са го метнали. Той се впрегнал и започнал да пързаля нашите клиенти. Голям боклук, казвам ви.
— Никога ли не сте чували за Карлос Чакала? — попита графът и се облегна на стола, като гледаше изпитателно капо супремо.
— Ама, разбира се, че съм чувал и разбирам накъде биете. Казват, че този тип, Чакала, много му се заканил на Борн, а и Борн също. Ама мен това не ме интересува. Винаги съм си мислил, че тази игра на котка и мишка я има само в книгите и филмите, нали разбирате? А после ми казват, че той е истинският убиец. Какво ще кажете?
— Ами съвсем истински е — съгласи се графинята.
— Но както ви казах, това изобщо не ме засяга. Искам само да затрия онзи евреин, сакатия, а и оня скапаняк Борн. Наистина го искам!
Дипломатът и жена му се спогледаха и учудено свиха рамене. Графинята кимна и се обърна примирено към мъжа си:
— Реалността разби всичките ти художествени измислици.
— Моля?
— Робин Худ наистина е съществувал, но не е бил благородник от Локсли. Бил е груб саксонски вожд, който се е противопоставил на норманите — кръвожаден убиец и крадец, възхваляван само в легендите. Наистина е съществувал и Инокентий Трети — папа, който едва ли е бил божи човек и е провеждал жестоката политика на своя предшественик, Свети Григорий, който пък едва ли може да бъде наречен светец. Те разединили Европа и я потопили в реки от кръв. Борели се за политическа власт и за напълване на хазната на Свещената империя. Векове преди това е живял благородникът римлянин Куинтус Касиус Логинус, любимият регент на далечна Испания. Той също измъчвал и осакатявал стотици хиляди испанци.
— За какво, по дяволите, говорите?
— Тези хора са били превърнати в литературни герои, господин Дефацио, в много варианти на това, което действително са били, но независимо от изопачаването на истината, те наистина са съществували. Така както съществува и Чакала и представлява смъртоносен проблем за вас. Както, за нещастие, е проблем и за нас, защото създава усложнения, които не можем да приемем.
— Какво? — Капо супремо зяпна и се втренчи в италианския аристократ.
— Присъствието на руснаците беше и тревожно, и загадъчно — продължи графът. — След това усетихме, че има някаква връзка, и вие я потвърдихте… Москва преследва Карлос от години с една-единствена цел — да го екзекутира, а в замяна на всичките си старания получава само труповете на ловците. По някакъв начин, Господ знае как, Джейсън Борн се е договорил със Съветите да преследват заедно общата си цел.
— За Бога, говорете или английски, или италиански, но с разбрани думи! Не съм учил в Харвард и не ми е трябвало, разбра ли, умнико.
— Чакала опустоши онази странноприемница вчера. Той е проследил Джейсън Борн, който е бил толкова глупав, че да се върне в Париж, за да убеждава руснаците да работят заедно. И Борн, и руснаците са глупаци, защото това е Париж и Карлос ще спечели. Ще убие Борн и другите ви обекти и ще се надсмее над руснаците. След това ще извести тайните отдели на всички правителства, че е спечелил, че той е господар, padrone maestro. Вие в Америка никога не сте знаели цялата история, а само отделни факти, защото интересът ви към Европа се изчерпва с въпроса за парите. Но ние сме били очевидци, следили сме я като омагьосани и сега сме хипнотизирани. Двама изпълнени с омраза стареещи убийци, които се опитват да си прережат гърлата.
— По-полека, умнико! — извика Дефацио. — Този боклук Борн е фалшификатор. Никога не е бил истински убиец!
— Много бъркате, синьоре — възрази графинята. — Може да не сте го виждали с пистолет на сцената, но това му е любимият инструмент. Питайте Чакала.
— Майната му на Чакала! — изкрещя Дефацио и се надигна от стола.
— Лу!
— Млъквай, Марио! Този Борн е мой, наш. Ние ще предадем трупа, ние ще снимаме и на снимката ще сме ние над онези тримата с десетина остриета, стърчащи от телата им, а в ръцете им ще държим за косите главите им, за да няма съмнение, че ние сме ги убили.