— Сега вие сте луд, pazzo — изрече графът мафиот с тих глас, който контрастираше с грубите крясъци на капо супремо. — И говорете по-тихо, моля.
— Тогава не ме дразнете…
— Той се опитва да изясни нещата, Лу — каза убиецът, братовчед на Дефацио. — Искам да чуя какво ще ни каже господинът, защото това може да се окаже решаващо за начина, по който ще действам. Седни, братовчеде. — Луис седна. — Моля, продължете, графе.
— Благодаря ви, Марио. Нали не възразявате да ви наричам Марио.
— Съвсем не, господине.
— Може би трябва да посетите Рим…
— Може би трябва да се върнем в Париж — отново изръмжа капо супремо.
— Много добре — съгласи се римлянинът, като се обръщаше и към Дефацио, и към братовчед му, но явно предпочиташе последния. — Можете да очистите и тримата с далекобойни пушки, но не можете да се доближите до телата. Съветската охрана няма да се различава от останалите хора наоколо и ако ви видят на опасно разстояние, ще открият огън по вас, защото ще смятат, че сте изпратени от Чакала.
— Тогава трябва да направим нещо за отклоняване на вниманието и за изолиране на обектите — заяви Марио, като облегна лакти на масата и впери умните си очи в графа. — Нещо неочаквано рано сутринта — например пожар в апартамента им, така че да ги накараме да излязат навън. И друг път съм го правил. Започва суматоха, пристигат пожарни, вият полицейски сирени, навсякъде паника. И точно тогава можем да отвлечем обектите и да си свършим работата докрай.
— Чудесна стратегия, Марио, но какво ще правиш със съветската охрана?
— Ще го премахнем — извика Дефацио.
— Вие сте само двамата — отвърна дипломатът, — а само в Барбизон са поне трима, да не броим хотела в Париж, където са отседнали сакатият и докторът.
— Ще вземем още хора — заключи капо супремо и вдигна ръка, за да изтрие потта, избила на челото му. — Най-напред ще ударим Барбизон, нали?
— Само вие двамата ли? — възкликна графинята и гримираните й очи се разшириха от изненада.
— Вие имате хора! — възкликна Дефацио. — Ще ни трябват няколко… Ще платя допълнително.
Графът бавно поклати глава и каза тихо:
— Няма да влизаме във война с Чакала. Така ми е наредено.
— Мръсни копелета!
— Интересна забележка. Още повече, че идва от вас — забеляза графинята с иронична усмивчица.
— Може би нашите донове не са щедри като вашите — продължи дипломатът. — Искаме да си сътрудничим, но само до определени граници.
— Никога вече няма да ви разрешат други пратки на стока в Ню Йорк, Филаделфия или Чикаго!
— Нека да оставим началниците ни да решават тези въпроси, съгласен ли сте?
Внезапно на вратата се почука — четири силни настоятелни хлопвания.
— Avanti! — извика графът и бръкна под сакото си. Дръпна автоматичния пистолет от колана си и го скри под висящия край на червената покривка. Усмихна се, като видя управителя на „Тетрацини“.
— Спешно е — каза дебелакът, приближи се бързо към безупречно облечения мафиот и му подаде някаква бележка.
— Grazie.
— Prego — отвърна управителят и изчезна също толкова бързо, колкото беше влязъл.
— Нетърпеливите богове на Сицилия май ви се усмихват — каза графът, като прочете бележката. — Това съобщение е от човека, който следи обектите ви. Те са извън Париж и са сами. По някакви неизвестни за мен причини са без охрана и са беззащитни.
— Къде са? — изкрещя Дефацио и скочи.
Без да отговори, дипломатът извади златната си запалка и запали хартията над пепелника. Марио се хвърли напред. Римлянинът пусна запалката на масата и бързо измъкна пистолета си.
— Най-напред да обсъдим цената — предложи той, като наблюдаваше как хартията се превръща в пепел. — Нашите донове в Палермо определено не са щедри като вашите. Говорете бързо, защото всяка минута е ценна.
— Копеле гадно!
— Дръжте се прилично. Колко, сеньор Дефацио?
— Казвам ви горната граница — отвърна капо супремо и се отпусна на стола с поглед, впит в овъглените останки от съобщението. — Триста хиляди американски долара и точка.
— Ама че лайно — възрази графинята. — Предложете нещо друго. Секундите стават минути, а вие не можете да си го позволите.
— Добре, добре! Удвоявам сумата.
— Плюс разходите — добави жената.
— За какви шибани разходи става дума?
— Братовчед ви Марио е прав — отбеляза дипломатът. — Моля, дръжте си езика пред жена ми.