Бързината му се роди от чистата ярост, която го заля, обхвана го без остатък, и той разбра, че за да спечели, трябва да действа, без да се бави, с всички сили, които се таяха в него. Бързо се промъкна покрай оградата, очертаваща летището, после покрай залата, като се готвеше за мига, в който щеше да се покаже. Все още стискаше смъртоносния автомат, показалецът му беше на спусъка. На около десет метра от него имаше две дървета с големи корони, а пред тях — някакви диви храсти. Ако можеше да ги стигне, шансът щеше да е на негова страна, щеше да гледа „отвисоко“ Чакала в долината на смъртта, само ако се случеше да се озове зад убиеца, без да го видят.
Стигна храстите. И в същия момент чу страхотен трясък от счупени стъкла, последван от стрелба — толкова продължителна този път, че изглежда, целият пълнител свърши. Не бяха го видели! Фигурата на прозореца се отдръпна да зареди и цялото му внимание беше съсредоточено върху това, а не върху възможностите за евентуално бягство. Карлос също остаряваше и губеше финес, помисли си Джейсън Борн. Къде бяха искрите, неизбежни при тази операция? Къде бяха живите, пронизващи очи, които зареждаха в пълна тъмнина?
Тъмнина. Един облак закри жълтите лъчи на луната. Пълна тъмнина. Той се прехвърли през оградата, скри се зад храстите и се втурна към първото от двете дървета, където можеше да застане прав, да огледа и да прецени какво да направи.
Нещо не беше както трябва. Тази примитивност не беше присъща на Чакала. Убиецът беше изолирал сградата и цената беше висока, но липсваше финият подход в това смъртоносно съревнование. Вместо хитрост — груба сила, на която не можеше да се устои, но не и когато се използваше против човека с име Джейсън Борн, който се беше измъкнал от капана.
Фигурата при счупения прозорец бе изстреляла всичките си патрони, облегна се на стената на сградата и измъкна друг пълнител от джоба си. Джейсън напусна прикритието на дърветата и се втурна напред, като стреляше с автомата в земята пред убиеца, а после очерта рамка от куршуми около него.
— Край! — извика той, като се приближи до убиеца. — Мъртъв си, Карлос! Само едно натискане на спусъка и с теб е свършено — ако наистина си Чакала!
Човекът до счупения прозорец хвърли оръжието си.
— Не съм Чакала, господин Борн — изрече убиецът от Ларчмънт, Ню Йорк. — Срещали сме се и друг път, но не съм човекът, за когото ме взимате.
— Легни! — Убиецът се подчини и Джейсън се приближи.
— Разпери ръцете и краката! — И тази команда бе изпълнена.
— Повдигни главата!
Мъжът го послуша и Борн се взря в лицето му, което едва се виждаше под отблясъците от кехлибарената светлина на пистата.
— Виждате ли сега? — попита Марио. — Не съм този, за който ме взехте.
— Божичко! — прошепна Джейсън, като не вярваше на очите си. — Ти беше в онази алея в Манасас, Вирджиния. Опита се да убиеш Кактус, а после и мен!
— За това ме бяха наели, господин Борн.
— Ами авиодиспечера в кулата?
— Не убивам безразборно. Веднага щом като самолетът от Поатие получи разрешение за кацане, му казах да се маха… Извинете ме, но и жена ви беше в списъка ми. За щастие, това беше извън възможностите ми, защото е майка.
— Кой си ти, по дяволите?
— Току-що ви обясних, че работя на договор.
— Вече разбрах това.
— Вероятно не съм във вашата лига, но служа добре на организацията си.
— Господи, та ти си от „Медуза“!
— Чувал съм името, но това е всичко, което мога да ви кажа… Искам добре да ме разберете, господин Борн. Няма да оставя жена си вдовица и децата си — сираци, само заради някакъв договор. Това просто не може да стане. Те значат твърде много за мен.
— Полагат ти се сто и петдесет години затвор, и то само ако делото се гледа в някой щат, където смъртната присъда е отменена.
— — Не и на мен, господин Борн, заради нещата, които знам… За мен и семейството ми ще се погрижат добре — ще получим ново име, може би някоя хубава ферма в Дакота или Уайоминг. Знаех, че и този момент ще настъпи.
— А това, което се случи днес, копеле такова, е, че моят приятел лежи застрелян вътре! Ти си го направил!
— Тогава да сключим примирие?
— Какво имаш предвид?
— На половин километър оттук е колата ми, която е много бърза. — Убиецът от Ларчмънт измъкна някакво квадратно устройство от колана си. — Тя може да бъде тук след не повече от минута. Сигурен съм, че шофьорът знае къде е най-близката болница.
— Извикай я!