— Вече го направих, Джейсън Борн — каза Марио, като натисна бутона.
Вкараха Морис Панов в операционната. Луис Дефацио все още беше на носилката, тъй като раната му беше повърхностна. По силата на тайни преговори между Вашингтон и Ке д’Орсе престъпникът, известен само като Марио, беше взет под попечителството на американското посолство в Париж.
В чакалнята на болницата се появи доктор в бяла престилка. Конклин и Борн уплашено се надигнаха.
— Не мога да се преструвам, че новините са добри — поде на френски лекарят, — защото няма да отговаря на истината. И двата дроба на приятеля ви са пронизани, засегната е и сърдечната стена. Шансовете му да оживее са четиридесет на шестдесет, и то не в негова полза. Но все пак той има силна воля и иска да живее. Понякога именно това решава нещата. Какво друго да ви кажа?
— Благодаря ви, докторе — Джейсън се извърна.
— Трябва ми телефон — каза Алекс на хирурга. — Трябва да отида до нашето посолство, но нямам време. Сигурно ли е, че няма да ме подслушат или запишат?
— Смятам, че трябва да сте напълно спокоен — отвърна лекарят. — Дори не знаем как се прави това. Влезте в моя кабинет, моля.
— Питър?
— Алекс! — извика Холанд от Лангли, Вирджиния. — Всичко ли е наред? Мари излетя ли?
— На първия въпрос — не, не всичко беше наред, а що се отнася до Мари, можеш да очакваш паническо обаждане от нея веднага щом пристигне в Марсилия. Онзи пилот ще откаже дори да докосне радиото си.
— Какво?
— Кажи й, че сме добре, че Дейвид не е ранен…
— За какво говориш? — прекъсна го директорът на ЦРУ.
— Нападнаха ни, докато чакахме самолета от Поатие. Боя се, че Mo Панов е зле, толкова зле, че точно сега не бих искал да говоря за това. Сега сме в болницата и докторът не дава надежда.
— О, Божичко, Алекс, много съжалявам!
— Mo е боец, макар и по свой начин. Все още вярвам, че ще се оправи. Моля те, не казвай на Мари. Тя взима всичко много сериозно.
— Разбира се, че ще си мълча. Мога ли да направя още нещо за теб?
— Да, Питър. Да ми кажеш защо „Медуза“ е тук, в Париж.
— В Париж? Това противоречи на всичко, което знам, а аз знам ужасно много, по дяволите.
— Информацията ни е достоверна. Двамата убийци, които ни нападнаха преди час, са били изпратени от „Медуза“. Почти си го признаха.
— Не разбирам! — запротестира Холанд. — За Париж изобщо не сме мислили. Няма връзка със сценария.
— Напротив, има — възрази му бившият шеф. — Сам го каза. Нарече го „предчувствие, което се сбъдва“, помниш ли? Крайната фаза на логиката, която Джейсън разви като теория: „Медуза“ се съюзява с Чакала, а целта е Джейсън Борн.
— Там е работата, Алекс, че това беше само теория, хипотетично убедителна, но все пак теория — основа за солидна стратегия. Но тя не се сбъдна.
— Очевидно е точно обратното.
— Не и от тази страна. Доколкото знаем, „Медуза“ сега е в Москва.
— Москва ли? — Конклин едва не изпусна слушалката.
— Точно така. Бяхме се съсредоточили върху юридическата фирма на Оугълви в Ню Йорк и записахме всичко, което можахме. По някакъв начин, но не знаем точно как, Оугълви е бил предупреден и се измъкна от страната. Качи се на самолет на Аерофлот за Москва, а семейството му е на път за Маракеш.
— Оугълви? — прошепна едва чуто Алекс. Намръщи се, спомените му се понесоха назад в годините. — От Сайгон? Юрист от Сайгон?
— Точно така. Сигурни сме, че той ръководи „Медуза“.
— И си скрил тази информация от мен?
— Само името на фирмата. Казах ти, че имаме свои приоритети, а ти — твои. За нас „Медуза“ беше на първо място.
— И ти си един моряк — избухна Конклин. — Познавам Оугълви, по-точно — познавах го. Знаеш ли как му викаха в Сайгон? „Ледения Оугълви“. Беше най-многословната юридическа отрепка в цял Виетнам. Само с няколко призовки и малко проучване щях да открия съмнителните му дела като адвокат. Можеше да го прибереш за подкупване на военни съдии в няколко случая на убийство — за тези престъпления няма оправдание по никакви закони — нито цивилни, нито военни. Божичко, защо не ми каза?
— В интерес на истината, Алекс, никога не си питал. Ти само предположи, и то с основание, че няма да ти кажа.
— Добре, добре, всичко е минало, по дяволите! Утре или вдругиден ще получиш нашите двама от „Медуза“, така че се заеми с тях. И двамата искат да си спасят живота. Капо е боклук, но снайперистът му непрекъснато се моли за семейството си и това не е само за пред хората.
— Какво ще правиш? — настоя Холанд.