— Заминаваме за Москва.
— След Оугълви?
— Не, след Чакала. Но ако видя Брайс, ще му предам поздрави от теб.
35
Бъкингам Причард седеше до униформения си чичо Сирил Силвестър Причард, заместник-директор по имиграционните въпроси, в кабинета на сър Хенри Сайкс в резиденцията на правителството в Монсера. Освен тях, отдясно на заместник-директора седеше техният адвокат, най-добрият местен адвокат, когото Сайкс можа да убеди да се заеме с делото на племенника и чичото Причард, в случай че Губернаторът ги обвини, че са съучастници в терористични действия. Сър Хенри седеше зад бюрото и гледаше полузашеметен адвоката, някой си Джонатан Лемюел, който вдигна глава и очи към тавана, но не за да се наслаждава на полъха на тропическия вентилатор, а за да покаже, че не вярва на ушите си. Лемюел беше завършил право в Кеймбридж със стипендия като „момче от колониите“. Години наред бе трупал пари в Лондон, но в есента на живота си се бе върнал в родния Монсера, за да се радва на плодовете на своя труд. Всъщност сър Хенри бе убедил своя пенсиониран чернокож приятел да окаже съдействие на двама идиоти, които вероятно се бяха забъркали в сериозен международен въпрос.
Причината за изумлението на сър Хенри и на съчетания с раздразнение отказ на Лемюел да повярва, бяха разменените фрази между Сайкс и заместник-директора по имиграционните въпроси.
— Господин Причард, установихме, че вашият племенник е подслушал телефонен разговор между Джон Сен Жак и неговия шурей, американеца Дейвид Уеб. Освен това, вашият племенник Бъкингам Причард съвсем свободно и ентусиазирано призна тук, че ви се е обадил, за да ви предаде някои сведения, които са се обсъждали в този разговор. В отговор на това вие, от своя страна, сте подчертали, че незабавно трябва да се свържете с Париж. Вярно ли е?
— Съвършено вярно, сър Хенри.
— На кого се обадихте в Париж? Какъв е телефонният номер?
— Моля да ме извините, сър, но съм се заклел да пазя тайна. При този кратък и съвършено неочакван отговор Джонатан Лемюел вдигна слисано очи към тавана.
Сайкс възвърна спокойствието си и прекъсна кратката пауза, предизвикана от изненадата.
— Какво искате да кажете, господин Причард?
— Племенникът ми и аз принадлежим към една международна организация, в която участват и световните лидери, и сме се заклели да мълчим.
— Боже мой, този човек си вярва — промълви сър Хенри.
— О, за Бога — поде Лемюел, като наведе глава. — Телефонната ви служба не е кой знае колко сложна, особено що се касае до обществените телефони, които, предполагам, сте инструктирани да ползвате. Така че след ден-два номерът ще бъде открит. Защо просто не го дадете сега на сър Хенри? Очевидно на него му трябва спешно, а и вие няма да нанесете вреда никому.
— Ще навредим на нашите началници в организацията — това лично ми е изяснено и подчертано.
— Как се казва тази международна организация?
— Не зная, сър Хенри, това е част от тайната, не разбирате ли?
— Боя се, че вие не разбирате, господин Причард — заяви сър Хенри с пресекващ от вълнение глас.
— Не е така, сър Хенри, и ще ви го докажа! — прекъсна го заместник-директорът, като изгледа скептичния Сайкс, после изненадания адвокат и любимия си племеник, сякаш искаше да ги направи съучастници в тайната. — От една частна банка в Швейцария е била преведена телеграфически голяма сума пари на моята сметка в Монсера. Нарежданията бяха ясни, макар и не конкретни — парите трябва да се използват за изпълнение на задачите, които ми се поставят… Транспорт, забавления, квартира — бе ми казано, че имам пълна свобода на действие, но аз, разбира се, водя точна сметка на всички разходи, така както правя и в качеството си на втори по ранг служител по имиграционните въпроси… Кой, освен хора с огромно влияние, могат да се доверят до такава степен на човек, за когото са чували само благодарение на безупречната му репутация и завидно положение?
Хенри Сайкс и Джонатан Лемюел отново се спогледаха, но този път изненадата и неверието се бяха примесили с невероятен интерес.
— Извън това, да го наречем, задълбочено наблюдение на Джон Сен Жак, което несъмнено е изисквало и услугите на племенника ви, били ли са ви възлагани и други задачи?
— Всъщност, не, сър, но съм сигурен, че щом видят колко съм изпълнителен, лидерите ще ми поверят и други.
С леко движение на ръката Лемюел възпря пламналия Сайкс, който се канеше да каже нещо.
— Кажете ми — рече той тихо и спокойно, — на колко възлиза голямата сума пари от Швейцария? Размерът й няма правно значение, а освен това сър Хенри винаги може да се обади на вашата банка според законите на Кралската власт, така че моля ви да ни кажете.