— О, те са твърде изобретателни, а Оугълви е най-изобретателният от всички. Той е Суперпаяк и е изплел невероятна мрежа — нишките й тръгват от Вашингтон и стигат до всяка европейска столица. За негово нещастие и благодарение на моя сътрудник тук, той бе хванат като муха в собствената си паяжина. Замалко да го притиснат в ъгъла хора във Вашингтон, които той не можа да подкупи, но му платиха и той се измъкна преди два дни… Изобщо не ми идва наум защо е дошъл именно в Москва.
— Мисля, че мога да отговоря на въпроса ви — каза Крупкин и хвърли поглед към полковника, който леко кимна в знак, че всичко е наред. — Не зная нищо — абсолютно нищо за такива убийства, каквито споменавате. Но може би вие имате предвид една американска организация в Европа, която служи на интересите ни от години.
— По какъв начин? — запита Алекс.
— Като ни предоставя забранени за износ американски технологии, въоръжения, материална част, резервни части за самолети и оръжия, а в някои случаи дори самите самолети и оръжия, с помощта на страните от източния блок. Казвам ви това, защото вие знаете, че ще отричам категорично, че изобщо съм ви споменавал такова нещо.
— Ясно — кимна Конклин. — Как се казва тази организация?
— Няма има. Вместо това съществуват петдесет-шестдесет компании — очевидно под един чадър, но с толкова много различни имена и от толкова много страни, че не е възможно да се установи някаква конкретна връзка между тях.
— Тя има име и се управлява от Оугълви — заяви Алекс.
— Мина ми през ум — каза Крупкин и очите му внезапно станаха студени като лед — приличаше на непримирим фанатик. — Само че, уверявам ви, това, което толкова ви смущава у вашия американски адвокат, е много, много по-незначително от нашите собствени грижи. — Димитрий се извърна с гневен поглед към екрана и неподвижните обекти. — Съветският разузнавач на този кадър е генерал Родченко, вторият по ранг в КГБ, близък съветник на министър-председателя на Съветския съюз. Много неща могат да бъдат извършени в името на руските интереси и без знанието на министър-председателя, но днес, в тези времена, не в областите, за които говориш. Боже мой, главнокомандващият на НАТО! А освен това никога, никога не бихме използвали услугите на Карлос Чакала! Тези усложнения за нас са направо опасна и ужасяваща катастрофа.
— Имате ли някакви предложения? — попита Конклин.
— Глупав въпрос — отсече полковникът. — Има само един път — арест, после Лубянка и… мълчание.
— Това решение е свързано с проблеми — каза Алекс. — ЦРУ знае, че Оугълви е в Москва.
— И какво от това? Ще се отървем наведнъж и от един нечист човек, и от престъпленията му и ще си гледаме нашата работа.
— Може да ви се вижда странно, но проблемът не е свързан само с непочтения човек и престъпленията му, дори когато това се отнася и за Съветския съюз. Става дума за прикритието — а това вече засяга и Вашингтон.
Офицерът от КГБ погледна Крупкин и попита на руски:
— Този пък за какво говори?
— За нас е трудно да разберем — отвърна Димитрий също на родния си език, — но за тях наистина има проблем. Ще се опитам да ви обясня.
— Какво каза? — раздразнено попита Борн.
— Май изнася лекция по гражданско учение, съвсем в американски стил.
— На такива лекции във Вашингтон никой не обръща внимание — прекъсна го Крупкин на английски, после незабавно премина пак на руски и се обърна към офицера на КГБ.
— Виждаш ли, другарю, никой в Америка няма да ни обвини, че сме се възползвали от криминалните деяния на този Оугълви. Те имат поговорка, която използват толкова често, че с нея извиняват и най-голямата вина: На харизан кон зъбите не се гледат.
— Какво общо имат зъбите с подаръците? Под опашката на коня излиза тор за фермите, а от устата му — само плюнки.
— При превода се губи от значението… Както и да е, този адвокат, Оугълви, очевидно има страхотни връзки в правителството, висши служители, които са пренебрегвали съмнителните му занимания срещу тлъсти сумички, занимания, които са носели милиони и милиони долари. Законите са били заобикаляни, хора са били убивани, лъжи са били представяни за истина — с една дума — царяла е ужасна корупция, а както знаем, американците са побъркани на тема корупция. Дори на всяко положително споразумение гледат като на потенциална корупция и народите, които са по-стари и опитни, просто не могат нищо да направят по този въпрос. Американците си показват мръсното, бельо пред целия свят с такава гордост, като че ли е медал за заслуги.
— Защото наистина е така — прекъсна го Алекс на английски. — Това е нещо, което много хора тук не биха разбрали, защото вие прикривате всеки компромис, всяко престъпление. Потулвате всяка воня с кошница рози… Но мисля да ви спестя лекцията. Оугълви трябва да бъде изпратен обратно и да си оправим сметките — това е „положителното споразумение“, което трябва да приемете.