Родченко беше отишъл до службата за дипломатически отношения и бе поискал кратка рутинна среща с Оугълви. По време на абсолютно невинната и твърде приятелска среща Родченко бе очаквал от Оугълви да направи първата крачка — крачка, която самият той бе подготвил много прецизно след предварителните проучвания.
— Обикновено прекарвате лятото на нос Код, нали? — бе попитал генералът.
— Аз ходя там само в края на седмицата. Децата и жена ми са там през целия сезон.
— Когато бях на служба във Вашингтон, имах двама чудесни американски приятели на нос Код. Прекарах няколко великолепни уикенда с тях. Може би ги познавате — семейство Фрост — Хардли и Карол Фрост?
— Разбира се. И той е адвокат, специалист по морско право. Живеят в Денис — до крайбрежния път.
— Госпожа Фрост е много привлекателна.
— Наистина.
— Да. Опитвали ли сте се някога да наемете съпруга й във вашата фирма?
— Не. Той си има собствена фирма. Фрост, Голдфарб и О’Шонеси. Те се занимават с бреговата линия на Масачузетс.
— Имам чувството, че почти ви познавам, въпреки че всъщност само имаме общи приятели.
— Съжалявам, че никога не сме се срещали на нос Код.
— Е, може би ще се възползвам от това почти познанство, за да ви помоля за една услуга — много по-малка от удобствата, които, както разбирам, охотно ви предоставя моята страна.
— Доколкото знам, тези улеснения ползват и двете страни.
— А-а-а! Не разбирам нищо от дипломация, но ми се струва, че бих могъл да ви помоля да съдействате на моя малък, но немаловажен отдел.
— За какво се касае?
— Има един свещеник със социалистическа ориентация, който е много активен и претендира да е марксистки агитатор, добре познат в съдилищата на Ню Йорк. Пристигна преди няколко часа и поиска да се срещнем тайно след броени часове. Просто нямаме време да установим дали говори истината, но след като твърди, че е „съдебно преследван“ в Ню Йорк и че негови снимки са се появявали многократно в пресата, възможно е да го разпознаете.
— Вероятно, стига да е този, за когото се представя.
— Да! Освен това, по един или друг начин, ще съобщим където трябва как сте ни оказали съдействие.
Уговориха подробностите. Оугълви щеше да се смеси с тълпата в църквата „Василий Блажени“ близо до мястото на срещата. Когато видеше Родченко да се приближава до свещеника отдясно на олтара, трябваше да „се натъкне“ случайно на генерала от КГБ, изненадан, че го вижда. Поздравът им трябваше да е много кратък, почти неучтив — просто среща на възпитани, но враждебно настроени познати на обществено място — среща, която не е могла да бъде избегната. Изискваше се също така адвокатът да мине съвсем наблизо, тъй като поради слабата, изпълнена със сенки светлина, можеше да не види добре свещеника.
Оугълви беше изпълнил всичко с вещината на опитен адвокат.
Разгневеният Чакал веднага се бе обърнал гърбом, но преди това една дебела възрастна лелка вече бе успяла да направи серия снимки на свръхчувствителен филм с миниатюрен фотоапарат, вграден в дръжката на чантата й. Тези доказателства сега бяха скрити в сейфа в кабинета на Родченко. Папката беше с надпис: „Наблюдение на американския гражданин Б. Оугълви“.
На страницата под снимката, на която фигурираха един до друг убиецът и американският адвокат, беше написано: „Обектът с още неидентифицирана свръзка по време на тайна среща в църквата «Василий Блажени». Срещата продължила единадесет минути и тридесет секунди. Снимките изпратени в Париж за евентуално разпознаване. Предполага се, че неидентифицираната свръзка е Карлос Чакала.“
Както и се очакваше, Париж бе изготвил отговор, който включваше и няколко снимки от Втори отдел и Сюрте. Заключението беше: Потвърдено. Несъмнено е Чакала.
Потресаващо! И то на съветска земя!
От друга страна, убиецът се бе показал no-малко сговорчив. След краткия и неприятен сблъсък с американеца, Карлос бе подновил смразяващите си въпроси. Бушуващата му дивашка същност прозираше под ледената му повърхност.
— Кръгът около тебе се стеснява — изрече Чакала.
— Чий кръг?
— На Комитета.
— Аз съм Комитетът.
— Може би грешиш.
— Никакви сведения не постъпват в КГБ без мое знание. Откъде имаш тези сведения?
— От Париж. Източникът е Крупкин.
— Крупкин е готов на всичко, за да се издигне, включително и да разпространи фалшива информация за мен. Той е една загадка — в един момент е незаменим разузнавач-полиглот, а в следващия — клюкар и клоун във френски дрехи, дори сводник за пътуващите министри. На него не може да се разчита, когато става дума за сериозни неща.