— Не мога с никого да се свържа! — изпищя една жена с оредяла сива коса; беше коленичила пред жертвата и истерично хлипаше. — Той се бореше като луд — все си мислеше, че свещеникът няма да стреля!
— Стискайте кожата около раните така, че да ги затворите! — изкрещя Борн и хвърли поглед върху телефона. Беше невредим! Хвърли се към него, но вместо да се свърже с рецепцията или телефонистката, набра номера на апартамента си.
— Крупкин! — извика Алекс от другата страна.
— Не, аз съм! Първо: Карлос тръгна по стълбите от коридора, в който влязох. Второ: някакъв мъж е прострелян — в същия коридор, седмата врата вдясно. Бързай!
— Колкото мога. Имам чиста линия за онзи кабинет.
— Къде, по дяволите, е групата на КГБ?
— Току-що пристигнаха. Крупкин се обади само преди секунди от фоайето, затова си помислих, че…
— Отивам на стълбището!
— Защо, за Бога?
— Защото Карлос е мой!
Джейсън се спусна към вратата, като изобщо не се спря да успокои изпадналата в истерия съпруга — нищо не му идваше на ум. Премина като ураган през изхода към стълбите. В ръката си стискаше пистолета на Чакала. Спря на седмото стъпало и събу обувките и чорапите. Усети студената повърхност на камъка върху стъпалата си и тя някак му напомни за джунглата, за допира на кожата до росните утринни шубраци. Този неясен, глупав спомен го накара да овладее страховете си — джунглата винаги е била приятел на Делта Едно.
Етаж по етаж слизаше надолу, като следваше непрекъснатите струйки кръв, вече по-широки, явно неудържими — последната рана бе твърде голяма, за да се спре кървенето само с притискане. Чакала се бе опитал два пъти да използва този начин — на петия и на третия етаж, пред вратите към коридора. Но веднага след това следваха тъмночервени ручейчета, защото и двете му ръце му трябваха, за да се опита да отключи.
Вторият етаж, после първият, а след него нямаше нищо! Карлос беше в капана! Някъде в сенките под него се спотаяваше смъртта на убиеца, която щеше да го освободи! Борн безшумно измъкна едно рекламно кибритче от „Метропол“, прилепи се до бетонната стена, откъсна една клечка и запали целия кибрит. Хвърли го през перилата, а в дясната си ръка стискаше оръжието, готово да изригне и посипе с куршуми всичко, което помръднеше долу!
Нищо не се случи — нищо! Циментовият етаж бе празен — там нямаше никой! Невъзможно! Джейсън се втурна по последните стъпала и задумка към фоайето.
— Что? — извика някой на руски. — Кто там?
— Американец съм! Работя с КГБ! Пуснете ме!
— Что?
— Разбирам — извика друг глас, — а вие трябва да знаете, че към вас ще са насочени много пистолети, когато отворя вратата, ясно ли е?
— Ясно — отвърна Борн и в последната секунда се сети да пусне на бетонния под оръжието на Карлос. Вратата се отвори.
— Да — каза съветския полицай, но веднага се поправи, като видя пистолета в краката на Джейсън. — Не! — изкрещя той.
— За нищо на света — задъхано се обади Крупкин, като пристъпи напред.
— Защо?
— Комитетът!
— Прекрасно. — Полицаят кимна раболепно, но не помръдна от мястото си.
— Какво правите? — запита Крупкин. — Фоайето е чисто и групата за нападение е по местата си.
— Той е бил тук! — прошепна Борн и напрегнатият тих глас като че ли направи още по-неясни думите му.
— Чакала? — удиви се Крупкин.
— Слезе по тези стълби. Не може да се е измъкнал през никой друг етаж! Всички врати към аварийния изход са залостени здраво отвътре. Само ключалката на шината отваря бравата.
— Кажи ми — обърна се на руски офицерът от КГБ към човека от хотелската охрана, — минавал ли е някой през тези врати през последните десет минути, откакто дадохме заповед да се затворят всички врати?
— Не — отвърна милиционерът. — Само една изпаднала в истерия жена в изцапана с кръв хавлия. Стрелбата я заварила в банята, тя се уплашила, паднала и се порязала. Мислехме, че ще получи удар, така пищеше. Веднага я заведохме в кабинета на сестрата.
Крупкин се извърна към Джейсън и отново заговори на английски.
— Само някаква жена е минала. Порязала се и изпаднала в паника.
— Жена? Сигурен ли е? Какъв цвят е била косата й? Димитри попита охраната и след като получи отговор, отново се обърна към Борн.
— Казва че била червеникава и доста къдрава.
— Червеникава? — пред очите на Борн изникна много неприятен образ. — Домофон? Не, рецепцията! Ела, може да имам нужда от помощ!
Последван от Крупкин, босият Борн прекоси фоайето и се приближи към някакъв служител на рецепцията.
— Говорите ли английски?