— В този случай се касае за второто — потвърди Крупкин.
— Сбирка от най-абсурдни обвинения срещу ръководителите на основните ни министерства.
— Той притежава цели складове с такъв боклук. Това е обичайният начин, по който Карлос си купува достъпа до кръгове, в които не би могъл да проникне.
— Вероятно не съм се изразил достатъчно ясно, Джейсън — продължи офицерът от КГБ. — Когато казах, че са абсурдни, имах предвид точно това — че са невероятно налудничави.
— Той почти винаги бие в целта.
— Повечето сведения са като тези в най-евтините вестничета — нищо особено, но между безсмислиците има и абсолютно изопачени факти. Например Министерството на транспорта не се намира там, където е посочено в една от папките, а на една пряка по-далеч; някой си директор не е женен за упоменатата дама, а за друга. Спомената е тяхна дъщеря, която живее не в Москва, а в Куба, където е от шест години. Освен това мъжът, който е назован като ръководител на „Радио Москва“ и е обвинен в почти всички земни грехове, освен може би в сношения с кучета, почина преди единадесет месеца и знаехме, че тайно изповядва католицизма. Сигурен съм, че щеше да е много по-щастлив, ако беше станал истински благочестив свещеник… Тези крещящи фалшификации ги улових за минути, защото нямах много време, но съм сигурен, че има още десетки такива.
— Искаш да кажеш, че на Карлос са му изиграли номер? — попита Конклин.
— Прекалено очебийно е — въпреки че всичко е подредено така, че да вдъхва пълно доверие. Който и да му е предоставял тези мелодраматични „експозета“ е целял в тях да има „вградени“ неща, които да могат да се опровергаят.
— Родченко? — попита Борн.
— Не ми идва на ум друг. Григорий — въпреки, че никога не съм се обръщал към него по име, винаги съм го наричал Генерале — беше ненадминат стратег, човек, който винаги оцеляваше, а също и предан марксист. „Контрол“ бе за него ключова дума и ако е могъл да контролира печално известния Чакал в името на интересите на Родината, как ли го е окриляло това — него, стареца? И все пак Чакала го уби с куршуми в гърлото. Бил ли е предаден Родченко, или е бил разкрит по чиста непредпазливост? По какъв начин? Никога няма да узнаем. — Телефонът иззвъня и ръката на Крупкин се стрелна към слушалката. — Да? — заговори той на руски и направи знак на Конклин да завърже отново ортопедичната си обувка. — Слушайте ме много внимателно, другарю. Полицията не бива да предприема каквито и да било действия, а най-важното е да не бие на очи. Обадете се на една от необозначените ни коли да смени патрулната кола, ясно ли е?… Ще използваме честотата на Морей.
— Има ли напредък? — запита Борн, като се отдръпна от прозореца, след като Димитрий трясна слушалката.
— Максимален! — отвърна Крупкин. — Колата е била забелязана на улица „Немчиновка“. Движела се е в посока на Одинцово.
— Нищо не ми говори. Какво има в това Одинцово?
— Не знам точно, но предполагам, че той знае. Не забравяйте, че той отдавна познава Москва и околностите. Одинцово е индустриален краен квартал на около тридесет и пет минути път от града.
— По дяволите! — изкрещя Алекс, борейки се с ремъците на обувката си.
— Дай аз — предложи Джейсън с нетърпящ възражение глас, коленичи и бързо омота дебелите ленти груб плат. — Защо Карлос още ползва колата от „Дзержински“? — продължи Борн, обръщайки се към Крупкин. — Не е типично за него да поема такъв риск.
— Изглежда, че няма избор. Сигурно му е известно, че всички московски таксита са мълчалива армия на държавата, а той, в края на краищата, е тежко ранен и несъмнено без оръжие, защото иначе щеше да го почувстваш на гърба си. В момента не е в състояние нито да заплаши някой шофьор, нито да открадне кола… Освен това, доста бързо се е добрал до Немчиновското шосе, и това, че колата е била забелязана, е чиста случайност. Този път не е много оживен, което, предполагам, той също знае.
— Да се махаме оттук! — викна Конклин, раздразнен както от вниманието на Джейсън, така и от собствения си недъг. Той стана, залитна, гневно отблъсна ръката на Крупкин и се отправи към вратата. — Можем да говорим и в колата. Да не губим време!
— Морей, обади се, моля ти се — каза Крупкин на руски. Беше седнал на предната седалка до шофьора на групата за нападение, държеше микрофона до устата си, а ръката му бе на копчето за честотите на радиото в колата. — Морей, отговори, ако ме чуваш.
— Какво, по дяволите, говори този? — запита Борн, настанил се на задната седалка до Алекс.
— Опитва се да се свърже с колата без отличителни знаци на КГБ, която преследва Карлос. Превключва от една ултрависока честота на друга. Това е методът на Морей — обясни Конклин.