— Ако младият ми колега продължава все така лудешки да кара — след три-четири минути.
— Крупкин! — гласът просто изригна от радиото. — Четирима души излязоха от завода — трима мъже и една жена. Тичат към колата!
— Какво каза? — запита Борн. Алекс преведе и Борн се намръщи.
— Заложници? — тихо, като на себе си, прошепна Борн. — Той току-що се издаде. — Делта от „Медуза“ се наведе напред и бутна Крупкин по рамото. — Кажете на човека си да се махне оттам в момента, в който онази кола тръгне и той разбере накъде се е отправила. Кажете му да прави всичко така, че да го забележат, да натиска с все сила клаксона, когато минава покрай склада, а той при всички случаи ще мине оттам.
— Скъпи ми приятелю! — избухна съветският разузнавач. — Имате ли нещо против поне на мен да обясните защо издавате такива заповеди?
— Защото колегата ви беше прав, а аз сбърках. Човекът с превръзката не е Карлос. Чакала е вътре и чака преследвачите да се махнат, за да може той самият да вземе друга кола, ако изобщо има преследвачи.
— В името на незабравимия Карл Маркс, моля те да обясниш как стигна до това противоположно заключение?
— Лесно. Той допусна грешка… Дори и да можехте, сигурно не бихте стреляли по онази кола на пътя, нали?
— Точно така. Вътре има четирима души, без съмнение невинни съветски граждани, заставени да играят друга роля.
— На заложници, нали?
— Очевидно. Кога сте чували за хора, които с все сила сами се навират да станат заложници? Дори и да ги обстрелваха отвътре, все някой от тях щеше да се опита да избяга и да се скрие зад някоя от другите коли.
— Ама че работа…
— Но бяхте прав само за едно — Карлос наистина има свой човек в този оръжеен склад — онзи с превръзката. Възможно е да е просто невинен руснак, чиито брат или сестра са в Париж, но Чакала го държи по този начин.
— Димитрий! — изкрещя на руски металическият глас. — Колата просто излетя от паркинга!
Крупкин натисна копчето на микрофона и даде нареждания. Основното беше да се проследи колата дори и до финландската граница, ако е необходимо, но да се превземе без насилие. В случай на нужда да викат полицията. Последната заповед бе да преминат покрай склада и да натискат непрекъснато клаксона.
— За какъв дявол? — използва местния диалект Орлов.
— Защото свети Николай Чудотворец ми изпрати знамение! А освен това съм твой началник. Изпълнявай!
— Нещо ти хлопа, Димитрий.
— Какво предпочиташ — великолепна служебна характеристика или някоя, която ще те прати направо в Ташкент?
— Тръгвам, другарю.
— Всичко е в ход — каза колебливо Крупкин и върна микрофона в гнездото на таблото. — Ако трябва да избирам между откачен убиец и интелигентен хахо, който проявява някакво приличие, сигурно бих избрал второто. Противно на твърденията на най-изявените скептици. Бог може би съществува, все пак… Би ли искал да си купиш къща на брега на Женевското езеро, Алексей?
— Аз бих си пожелал къща — обади се Борн. — Ако днес остана жив и свърша това, което съм длъжен да сторя, ще ви питам за цената. Няма да се пазаря на дребно.
— Хей, Дейвид — намеси се Конклин. — Парите ги е спечелила Мари, а не ти.
— Тя ще ме послуша. По-точно — него.
— А сега какво ще правим, господин Някой?
— Дай ми всичките оръжия и амуниции от багажника и ме свали край пътя, точно преди оръжейния склад. Остави ме няколко минути да се оправя и отиди на паркинга. Там съвсем явно потърси колата и като видиш, че я няма, натисни газта до дупка и изчезвай!
— И да те оставя сам? — извика Алекс.
— Само така мога да го пипна. Това е единственият начин да се хване човек.
— Безумие! — изсъска Крупкин. Брадичката му трепереше.
— Не, Крупи, действителност — възрази Джейсън Борн. — Всичко е както в началото. Сами един срещу друг. Няма друг начин.
— Това са пубертетски изхвърляния! — изрева руснакът и удари с все сила по облегалката на седалката. — По-лошо — абсурдна стратегия. Ако си прав, мога да заобиколя склада с хиляди войници!
— А Карлос иска точно това. И аз бих го искал, ако бях на негово място. Не разбираш ли? Ако има бъркотия, би се измъкнал много по-лесно между многото хора. За нас това не е проблем — правили сме го толкова пъти. Тълпите и объркването ни пазят — това е детска игра. Осигуряваш си нож и униформа от нашите, хвърляш граната сред войниците, а след взрива се правиш на олюляваща се жертва — това е любителско представление за платените убийци. Повярвай ми, знам всичко това, защото и аз бях такъв против волята си.