— Направени са щастливи от един непознат приятел.
— Какво каза лекарят за жена ти?
— Неща, които не иска да разкрие пред нея. Изглежда, че въпреки разликата във възрастта, аз ще я надживея. Болестта, която я съсипва, се разпространява.
— Съчувствам ти. Колко й остава?
— Месец, най-много два. Скоро ще бъде прикована към леглото… И договорът между нас ще стане невалиден.
— Защо?
— Вие вече няма да имате задължения към мен и аз ви разбирам. Бяхте добър с нас, успях да спестя нещо, а потребностите ми са малки. Честно казано, като знам какво ме очаква, почвам да се чувствам ужасно уморен…
— Ти, противен неблагодарник! — прошепна гласът зад решетката. — След всичко, което направих за теб, което ти обещах!
— Моля?
— Би ли умрял за мен?
— Разбира се, такъв е договорът ни.
— Налага се да живееш заради мен!
— Ако това е вашето желание, аз, естествено, ще го изпълня. Само исках да знаете, че скоро няма вече да ви тежа. Лесно ще ме замените.
— Да не си си позволил такива мисли! — Гневът се превърна в глуха кашлица. Кашлица, която като че ли потвърждаваше слуховете, пръснали се из тъмните улици на Париж. Чакала беше болен, може би смъртно.
— Вие сте нашият живот и ние ви уважаваме. Как бих могъл да си позволя неподчинение?
— Току-що го направи… Въпреки това имам задача за теб, която ще направи края на жена ти по-лесен и за двама ви. Ще заминете заедно на почивка на едно от най-красивите кътчета на света. Парите и документите ще вземеш от обичайното място.
— Къде отиваме, ако може да попитам?
— На карибския остров Монсера. Инструкциите ще получиш на летище „Блакбърн“. Трябва да ги изпълняваш стриктно.
— Разбира се… И ако може да попитам още веднъж — каква е моята задача?
— Да откриеш и установиш близки отношения с една жена и две деца.
— А след това?
— Да ги убиеш.
Брендън Префонтен — бивш федерален съдия на първи окръжен съд на Масачузетс, излезе от Пета бостънска банка с петнадесет хиляди долара в джоба си. Преживяването бе опиянително за човек, водил бедно съществуване през последните тридесет години. След излизането му от затвора рядко бе разполагал с повече от петдесет долара. Това бе незабравим ден.
Дори нещо повече. Беше и много обезпокоителен, защото никога не бе помислял, че Рандълф Гейтс би му дал количеството пари, което бе поискал. Гейтс бе направил огромна грешка, тъй като щом се бе съгласил с искането, беше разкрил и сериозността на усилията, които полага. Бе преминал от безскрупулна, макар и не фатална алчност, към нещо, което потенциално можеше да се окаже доста съсипващо. Префонтен нямаше никаква представа кои бяха жената и децата или каква беше тяхната връзка с лорд Рандълф Гейтс, но които и да бяха те, и каквато и да бе тази връзка, Данди Ранди не вещаеше нищо добро за тях.
Един недостижим Зевс от правните среди не би платил такава невероятна сума на лишената от адвокатски права, дискредитирана, алкохолизирала се отрепка Брендън Патрик Пиер Префонтен само заради ангелската му душа. По-скоро неговата душа беше сред учениците на Луцифер. Той можеше да се окаже изгоден за отрепката, ако тя се опита да научи нещичко. Именно досадникът бе заявил, че оскъдната информация е опасно нещо — често повече в очите на зрителя, отколкото на нейния притежател, защото е представена така, че изглежда многократно повече. Петнадесетте хиляди днес могат утре спокойно да станат петдесет, ако отрепката отиде на остров Монсера и започне да задава въпроси.
„Освен това — помисли си съдията, като ирландецът в него се ухили, а французинът леко се разбунтува, — от години не съм ходил на почивка.“ Мили Боже, за него бе достатъчно да успее да съхрани целостта на душата и тялото. Кой можеше да помисли за незаконното прекратяване на дейността на един мошеник?
И така, Брендън Патрик Пиер Префонтен спря едно такси, което не бе правил трезвен поне десет години и каза на озадачения шофьор да го откара до магазина за дрехи „Луис“.
— Имаш ли мангизи, старче.
— Повече отколкото са необходими, за да те подстрижат и да изчистят акнето от пубертетското ти лице, млади приятелю. Карай, Бен Гун. Бързам.
Дрехите бяха конфекция, но това беше скъпа конфекция и след като беше показал пачка стодоларови банкноти, продавачката с мораво червило стана изключително отзивчива. Скоро един средно голям куфар от лакирана кожа вмести закупеното всекидневно облекло и Префонтен заряза износените си костюм, риза и дрехи. За един час той заприлича на човека, когото не бе виждал от години: Уважаемият Брендън П. Префонтен. (Винаги бе изпускал второто П., което заместваше Пиер, по очевидни причини.)