— О, не, сър… господин съдия, съвсем не — отвърна униформеният служител, препасан с широк колан, като говореше с ясно доловим английски акцент. Той стана от стола и протегна ръка през бюрото. — Всъщност, може да се окаже, че аз съм допуснал грешка.
— Е, хайде, полковник, на всички ни се случва понякога. — Брендън стисна ръката на служителя. — В такъв случай вероятно бих могъл да си тръгна. Трябва да се срещна с някого.
— Точно така каза и той!
Брендън пусна ръката му.
— Моля?
— Може би трябва да ви помоля… За дискретност, разбира се.
— Не ви разбирам. Бихте ли се изяснили, моля?
— Ясно ми е, че спазването на тайната — продължи служителят, — е от особена важност. Това ни беше обяснено, но винаги, когато можем да помогнем, ние се опитваме да бъдем в услуга на Короната.
— Изключително похвално, бригаден генерал, но се опасявам, че не ви разбирам.
Служителят снижи глас, макар това да бе излишно.
— Тази сутрин пристигна един голям човек, знаете ли това?
— Уверен съм, че на вашия красив остров пристигат много забележителни мъже.
— Спазването на тайната, а?
— Точно така — съгласи се бившият затворник и съдия. — Може ли да говорите по-ясно?
— Е, добре, той каза, че ще се срещне с някого, негов сътрудник, с когото трябва да се консултира, но след посрещането в съвсем тесен кръг — без никаква преса, разбира се, бе отведен към чартърния самолет, който отлетя за острова му. Очевидно не е успял да се срещне с лицето, с което трябваше да се види поверително. Сега по-ясен ли съм?
— Като бостънското пристанище по време на буря, генерале.
— Много добре. Разбирам ви напълно — тайната… Затова целият ни персонал е сигнализиран, че може би приятелят на големия човек ще го потърси тук, на летището и то дискретно.
— Разбира ce.
— Тогава се сетих за друга възможност — каза служителят и в гласа му се долавяше триумф. — Да предположим, че приятелят на големия човек също ще пристигне на нашия остров, за да се срещне с него.
— Умно.
— Не е лишено от логика. Дойде ми наум да поискам митническите декларации на пътниците от всички пристигащи самолети, като, разбира се, се съсредоточих на пътуващите в първа класа.
— Изключителна прецизност. И избрахте мен?
— Името, добри ми човече! Пиер Префонтен!
— Покойната ми благочестива майка без съмнение би се обидила, задето пренебрегнахте „Брендън Патрик“. И ирландците, подобно на французите, са особено чувствителни на такива неща.
— Но въпросът беше във фамилното име. Веднага го разбрах!
— Така ли?
— Пиер Префонтен!… И Жан Пиер Фонтен. Аз съм експерт по имиграционните процедури и съм изучавал различните методи в много страни. Вашето собствено име е един интересен пример, многоуважаеми господин съдия. Имигрантските вълни са следвали една след друга в Съединените щати — гърнето, в което са се претопили различни нации, раси и езици. По време на този процес имената са се променяли, комбинирани или просто са били грешно записвани от армията объркани, претоварени служители. Но често корените им оцелявали и такъв е и вашият случай. Фамилното име Фонтен станало в Америка Префонтен и сътрудникът на големия човек всъщност е един уважаван член на американския клон!
— Наистина изключително — промърмори Брендън, поглеждайки към служителя, като че ли очакваше в стаята да нахлуят няколко санитари с усмирителна риза. — Но не е ли възможно това да е просто едно съвпадение? Фонтен е едно доста срещано име в цяла Франция, а доколкото знам Префонтен са били съсредоточени най-вече в Елзас и Лотарингия.
— Да, разбира се — каза заместник-директорът и отново снижи глас, като може би му се искаше и да намигне. — И все пак, без каквото и да е предварително уведомяване изведнъж се обаждат от Ке д’Орсе в Париж, после от външното министерство в Лондон с куп инструкции — очаква се да падне от небето един голям мъж. Приемете го с уважение, отведете го без много шум в някой отдалечен курорт, известен с дискретността си — това също е изключително важно. На човека трябва да бъде осигурено пълно спокойствие… И все пак големият войник е неспокоен — трябва да се срещне поверително със свой сътрудник, когото не успява да намери. Може би този голям мъж има свои тайни — знаете, че е така с всички големи мъже.
Изведнъж хилядите долари в джобовете на Префонтен му се сториха много тежки. Вашингтонската операция Четири нула в Бостън, Ке д’Орсе в Париж, външното министерство в Лондон, това, че Рандълф Гейтс в пристъп на очевидна паника се раздели съвсем ненужно с една доста голяма сума пари. Картина, в която нещата се подреждаха странно, като най-странното от всичко бе присъствието в нея на уплашения, безскрупулен адвокат Гейтс. Участваше ли той във всичко това или той бе просто негово разклонение? Какво означаваше то?