— Не съм бил там — прекъсна го натъртено председателят.
— Така ли? — Непознатият вдигна учудено вежди. Гласът му беше все така любезен, но с явна нотка на съмнение.
— Господин Армбрустър — шофьорът беше затворил вратата и сега вежливо се обръщаше към председателя, — ще имате ли нужда…
— Не, не — прекъсна го Армбрустър. — Свободен сте — днес повече няма да ми трябвате.
— А утре по същото време ли, господине?
— Да, утре — освен ако не ви наредят нещо друго. Не съм добре, най-напред проверете в министерството.
— Добре, господине.
Шофьорът докосна козирката на фуражката си и отново седна зад волана.
— Съжалявам да го чуя — каза непознатият, който не помръдна от мястото си, докато шофьорът запали колата си и се отдалечи.
— Какво?… А, вие ли сте? Никога не съм бил в Белия дом на онзи проклет прием.
— Вероятно съм сбъркал…
— Както и да е, приятно ми беше, че се видяхме — изрече Армбрустър и забърза към стъпалата, които водеха към къщата му в Джорджтаун.
— И все пак съм сигурен, че адмирал Бъртън ни запозна.
— Какво? — извърна се бързо председателят. — Какво казахте?
— Губим време — продължи Джейсън Борн, а любезността бе изчезнала от гласа и лицето му. — Аз съм Кобра.
— О, Боже! Болен човек съм… — Армбрустър завъртя глава наляво-надясно, за да огледа прозорците и вратата на къщата.
— Още по-зле ще се почувствате, ако не си поговорим — добави Джейсън, като проследи погледа на председателя. — Тук ли да влезем? В дома ви?
— Не! — извика Армбрустър. — Тя само ми бърбори на главата и иска да знае всичко за всички, а после ходи и дрънка щяло и нещяло из целия град, като на всичкото отгоре и прибавя от себе си.
— Предполагам, че говорите за жена си.
— Всички са такива! Не знаят кога да си затварят проклетите усти.
— Умират да бърборят.
— Какво?…
— Нищо, нищо. Колата ми е в края на пряката. Какво ще кажете за една разходка?
— Нищо против. Ще се отбием в аптеката в края на улицата. Ще си взема лекарството… Кой, по дяволите, сте вие?
— Казах ви вече — отвърна Борн. — Наричат ме Кобра. Змия.
— Божичко! — прошепна Албърт Армбрустър.
Аптекарят изпълни рецептата. Без да се бави, Джейсън подкара към бара, който беше избрал преди час. Вътре бе тъмно и пълно със сенки, сепаретата бяха големи, преградните стени — високи и предпазваха от любопитни погледи. Атмосферата беше от значение, тъй като Борн искаше да гледа втренчено в очите на председателя, когато му задава въпроси, а собствените му очи щяха да бъдат студени като лед, настоятелни… заплашителни. Делта се бе върнал, Каин отново бе тук; Джейсън Борн владееше положението, Дейвид Уеб бе напълно забравен.
— Трябва да се подсигурим — заяви тихо Кобра, след като им сервираха напитките. — В смисъл, че ако искаме да ограничим загубите, трябва да знаем в каква степен всеки от нас може да нанесе вреда под въздействието на психотропни вещества.
— Това пък какво означава? — запита Армбрустър, като гаврътна половината си джин-тоник, присви се от болка и се хвана за стомаха.
— Наркотици, химически вещества, серуми за измъкване на истината.
— Моля?
— Това не са ви обичайните игрички — заяви Борн, като си спомни думите на Конклин. — Трябва да се погрижим за сигурността на всичките ни бази, защото в тези случаи конституционните права не важат.
— А вие кой сте? — Председателят на федералната търговска комисия се оригна и допря чашата до устните си. Ръката му трепереше. — Нещо като самотният отмъстител? Един вид, който знае много — ще умре?
— Не ставайте смешен. Такова нещо би имало съвсем обратен резултат. Това само би насочило по следите тези, които искат да ни разкрият.
— Тогава какво имате предвид?
— Да спасим живота си, което включва и репутацията, и начина ни на живот.
— Какъв хладнокръвен негодник сте! Как ще постигнем това?
— Ами да вземем вашия случай… Както сам казахте, не сте здрав. Можете да се пенсионирате по лекарска препоръка, а ние, „Медуза“, да се погрижим за вас. — Въображението на Джейсън заработи, като сновеше между реалността и фантазията и се опитваше бързо да намери думите, които Алекс му бе препоръчал. — Известно е, че сте богат, затова можем да купим на ваше име една вила или някой карибски остров, където ще бъдете в пълна безопасност. Никой няма да достигне до вас, никой няма да говори с вас, освен ако вие не пожелаете. Това означава предварително подготвени интервюта — безобидни или дори с гарантирани благоприятни резултати. Всичко това е напълно възможно.