— Доста стерилно съществуване, по мое мнение — отбеляза Армбрустър. — Аз и оная бъбрица съвсем сами? Ще я убия.
— Нищо подобно — продължи Кобра — Ще има непрекъснати забавления. Ще си подбирате гости, които ще бъдат превозвани до вас със самолети. Също и други жени — по ваш избор или подбрани от хора, които уважават предпочитанията ви. Животът ви няма да се промени кой знае колко — ще има някои неудобства, но също така и някои приятни изненади. Възможно е да бъдете защитен, недосегаем — а това значи същото за нас, останалите… Но както казах, тази възможност е чисто хипотетична на този етап. В моя случай обаче е необходимост, защото малко са нещата, които не знам. Заминавам след няколко дни. Дотогава трябва да реша кой да остане и кой да замине… Какво знаете вие, господин Армбрустър?
— Не участвам в ежедневни операции, разбира се. Занимавам се с общата картина. Също като другите получавам кодиран телекс от Цюрих с вноските от компаниите, върху които печелим контрол — май това е всичко.
— С тези приказки не можете да заслужите вилата.
— Да пукна, ако изобщо искам вила, а и така да е, сам ще си я купя. В Цюрих имам около сто милиона американски долара.
Борн овладя удивлението си и се взря в председателя.
— На ваше място не бих го разправял.
— Да не мислите, че ще ида да го кажа някому? Може би на бъбрицата?
— Колко души от останалите познавате лично? — запита Кобра.
— Практически никого от персонала, но това значи, че и те не ме познават. Дявол го взел, те никого не познават… Та като заговорихме за това, да ви кажа, че и за вас не съм чувал нищо. Предполагам, че работите за началството и ми казаха да ви очаквам, но не ви познавам.
— Бях нает при много специални условия. Всички обстоятелства около мен са строго поверителни.
— Както казах, представях си…
— Какво знаете за „Шести флот“? — прекъсна го Борн и смени темата.
— Виждаме се от време на време, но не мисля, че сме разменили повече от десет думи. Той е военен. Аз съм цивилен — съвсем цивилен.
— Едно време не бяхте. Когато всичко започна.
— Не бях, ама какво от това? Униформата не прави войника и мен не можа да ме направи.
— Ами онези двамата генерали — единият в Брюксел, а другият в Пентагона?
— Те си бяха от кариерата и си останаха такива. Аз не бях и се махнах.
— Трябва да очакваме изтичане на информация, слухове — почти безцелно подхвърли Борн с блуждаещ поглед. — Но не можем да позволим и най-малкия намек за военна ориентация.
— Искате да кажете нещо в стил „хунта“?
— Никога! — натърти Борн, като отново се втренчи в Армбрустър. — Такова нещо би предизвикало вихрушка.
— Забравете това! — прекъсна го с гневен шепот председателят на Федералната комисия по търговията. — „Шести флот“ както го наричате, се свързва с големите само тук и само защото това е удобно. Той е адмирал от плът и кръв с безупречно досие и с голямо влияние на местата, където ни е необходимо, но това е във Вашингтон, а не някъде другаде.
— И двамата сме наясно по въпроса — натърти Джейсън, като се опитваше да скрие смущението си, — но някой, който е бил под прикритие повече от петнадесет години, си гласи собствен сценарий и корените му са в Сайгон — военен окръг Сайгон.
— Може и да се основава на нещо от Сайгон, но съвсем сигурно е, че не е останало там. Войничетата не можаха да го използват пълноценно и всички го знаят… Но разбирам мисълта ви. Вие свързвате пентагонските клечки с всички нас, после улиците се пълнят с млади радикали, а онези милозливи педерасти от Конгреса започват да печелят успех след успех. Изведнъж се оказва, че се е отворила работа на поне десетина подкомисии за решаването на тези проблеми.
— Което ние не можем да допуснем — добави Борн.
— Съгласен съм — — каза Армбрустър. — — Напредваме ли вече в научаването на името на онова копеле, дето си гласи собствен сценарий?
— Напредваме, но сме още далеч. Бил е свързан с Лангли, но не ни е известно на какво ниво.
— Лангли? За Бога, та нали имаме наш човек там. Той може да се намеси и да разбере кой е онзи кучи син.
— Десоул ли? — попита простичко Кобра.
— Точно така. — Армбрустър се наведе напред. — Наистина са малко нещата, които не знаете. Тази връзка е много дискретна. Та какво казва Десоул?
— Нищо, не можем да се доближим до него — отвърна Джейсън, а умът му бясно работеше, за да измисли достоверен отговор. Твърде дълго беше Дейвид Уеб. Конклин беше прав — вече не мислеше достатъчно бързо. И изведнъж думите потекоха — част от тях бяха истина — опасна, но достоверна, а той не можеше да си позволи да не бъде достоверен. — Той мисли, че го наблюдават и че трябва да се държим настрани от него, да не го търсим, докато не ни каже.