— Можете да останете тук, докато жена ви умре.
9
Брендън Патрик Пиер Префонтен отново се изненада. Въпреки че нямаше резервация, управителят на Транкуилити Ин се отнасяше с него като гостуваща знаменитост, а само няколко мига след като Префонтен бе получил вила, му каза, че всъщност вече имал резервация и го попита дали е пътувал добре от Париж. Объркването трая известно време, тъй като не можеха да открият собственика на Транкуилити Ин и да се посъветват с него. Нямаше го нито в резиденцията, нито в другите сгради. Най-накрая служителят вдигна безпомощно ръце и бившият бостънски съдия бе отведен в покоите си — чудесна малка вила с изглед към Карибско море. Съвършено случайно Префонтен беше извадил една петдесетдоларова банкнота от джоба си и я беше връчил на управителя за неговата любезност. Префонтен моментално се превърна в човек, с чиито желания трябва да се съобразяват. Управителят щракна с пръсти, ръката му бързо разклати звънчето. Нищо не беше достатъчно великолепно за смаяния чужденец, който беше пристигнал с хидроплана от Монсера. Всъщност името му бе хвърлило всички на рецепцията на Транкуилити Ин в пълен смут. Възможно ли е такова съвпадение?… И все пак Губернаторът… По-добре е да се избегне по-голямата грешка — затова на човека трябваше да се намери вила.
Но дори след като Префонтен се настани и дрехите му бяха подредени в шкафа и скрина, безумието продължи. Получи бутилка изстудено шампанско с букет току-що набрани цветя и кутия белгийски шоколадови бонбони, но след малко се появи сконфузеният сервитьор, за да ги отнесе обратно с извинението, че били за друга вила на същия ред.
Съдията се преоблече в бермуди и потръпна при гледката на тънките си крака. После си сложи спортна памучна риза в убити цветове. Бели мокасини и бял каскет придадоха завършен вид на екзотичния му тоалет. Скоро щеше да се стъмни, а той искаше да се поразходи. Поради няколко причини.
— Знам кой е Жан Пиер Фонтен — каза Джон Сен Жак, като прочете името в книгата за посетители на рецепцията. — Това е онзи, за когото ми се обадиха от канцеларията на Губернатора, но кой, по дяволите, е Б. П. Префонтен?
— Знаменитият съдия от Съединените щати — заяви високият черен помощник-управител с подчертан британски акцент. — Моят чичо, заместник-директорът на имиграционната служба, ми се обади от летището преди два часа. За съжаление съм бил горе, когато е станало недоразумението, но нашите служители са постъпили правилно.
— Съдия ли? — запита собственикът на Транкуилити Ин, когато помощник-управителят го докосна по лакътя и му направи знак да се отдалечат от служителите на рецепцията. Застанаха настрана и Сен Жак продължи:
— Какво каза чичо ви?
— Че посещението на двамата ни изтъкнати гости трябва да бъде държано в тайна.
— Защо?
— Чичо ми беше много дискретен, но даде да се разбере, че е видял съдията да си купува билет за вътрешните линии на острова. Освен това си позволи да каже, че е бил прав и че съдията и френският герой от войната са свързани и ще искат да се срещнат по въпроси от огромно значение.
— Ако случаят е наистина такъв, тогава защо уважаемият съдия не е имал резервация?
— Има две възможни обяснения, сър. Според чичо ми, те трябвало да се видят на летището, но приемът на Губернатора им е попречил.
— А втората възможност?
— Може би в канцеларията на самия съдия в Бостън са допуснали грешка. Чичо ми смята, че е имало кратък разговор за служителите на съдията. Той казал, че те са склонни да правят грешки и ако са допуснали някоя с паспорта му, щял да ги докара всички, за да му се извинят на място.
— Значи съдиите в Щатите са много по-добре платени, отколкото в Канада. Имал е дяволски късмет, че имахме свободни места.
— Летен сезон е, сър. Обикновено се намират места през тези месеци.
— Не ми напомняй… Както и да е. Значи имаме двама знаменити роднини, които искат да се срещнат насаме, но го уреждат по много сложен начин. Може би трябва да се обадите на съдията и да му кажете коя е вилата на Фонтен. Или пък обратното — да се обадите на Префонтен, или както, по дяволите, е името му.
— Предложих на чичо да им направим тази услуга, но той твърдо настояваше нито да правим, нито да казваме каквото и да било. Според него всички велики мъже имат тайни и той не би искал да разкрива пред тях блестящите си умозаключения, освен ако те самите не го сторят.
— Не ви разбрах?
— Ако се обадим на съдията, той ще разбере, че тази информация може да идва само от чичо ми, заместник-директорът на имиграционната служба.
— За Бога, направете както сметнете за добре, аз си имам други грижи… За всеки случай удвоих патрулите по пътя и по брега.