Огромната, ниско подстригана и добре поддържана ливада, равно подрязаните храсти, чистата извита алея — чистотата и редът бяха задължителни в имението на генерала. Джейсън почти чу как Суейн заповядва на хората, които се грижеха за него, „да поддържат ред и чистота в района!“
Борн се взря в количката до добермана — шофьорът игриво буташе кучето и искаше да вдигне предпазния щит. Имаше на разположение само няколко секунди. Какво да направи?
Дръпна голям гнил клон, паднал от бора над него. Бързо претича, клекна и го издърпа от пръстта и шумата, после го затегли към асфалтовата алея. Ако го сложеше напреко, капанът щеше да е твърде очебиен, а ако само част от него лежеше на пътя, той щеше да нарушава реда и да дразни окото. Хората в имението на Суейн бяха или войници, или бивши войници, все още на военно подчинение. Те щяха да се стараят да избегнат порицания, особено за дреболии. Шансът беше на страната на Джейсън. Той сграбчи края на клона, замахна и го блъсна приблизително на метър и половина навътре по алеята. Чу как предпазния щит се затвори. Количката се плъзна напред, набирайки скорост, а Борн се втурна към мрака под бора.
Шофьорът се качи от черния път на алеята. Намали също тъй бързо, както бе дал газ. Единственият му фар осветяваше препятствието на пътя. Наближи го предпазливо. Отвори страничната врата, стъпи на пътеката и мина пред колата.
— Ама че си лошо куче, Биг Рекс, а уж си ми приятел — каза полугласно шофьорът със силен южняшки акцент. — Какво си домъкнал тука, а, тъпчо? Оня нафукан глупак ще те остриже до кожата, че си му развалил фасона на имението! Рекс! Рекс, ела веднага, псе проклето! — Мъжът сграбчи клона и го изтегли настрани от пътя под бора, скрит в тъмнината. — Рекс, чуваш ли ме? Да ме ядосаш ли искаш, проклетнико, само за разплод те бива!
— Не мърдай и протегни ръце пред себе си — изрече Джейсън Борн и пристъпи напред.
— Мамка му! Кой си ти?
— Някой, на когото не му пука дали си жив, или мъртъв — спокойно отвърна неканеният гост.
— Имаш пистолет!
— И ти имаш. Твоят е в кобура, а моят е в ръката ми и сочи към главата ти.
— Кучето! Къде, по дяволите, е кучето?
— Разболя се.
— Какво?
— Изглежда добро куче. Ще научи всичко, което дресьорът му поиска от него. Не обвинявам животното, а човека, който го е дресирал.
— Какво искаш да кажеш?
— Основното, струва ми се, е, че бих предпочел да убия човека, а не кучето. Ясно ли е?
— Как не! Само знам, че този пред теб не иска да умира.
— Тогава да поговорим, а?
— Думи колкото искаш, но животът ми е само един.
— Свали си дясната ръка и извади пистолета — два пръста! — Пазачът изпълни заповедта и хвана оръжието с палеца и показалеца. — Хвърли го към мен, ако обичаш.
— Защо правиш всичко това, по дяволите? — извика умолително пазачът.
— Трябва ми информация. Изпратен съм да я получа.
— Ще ти кажа, ако ме пуснеш да се махна оттук. Не искам вече да имам нищо общо с това място! Казах й аз на Барби Джо, че ще дойде този ден, питайте я! Казах й, че някой ден ще пристигнат разни хора и ще започнат да питат. Но не по този начин, не като теб! Не с пистолети, опрени в главите ни.
— Предполагам, че Барби Джо е жена ти.
— Нещо такова.
— Нека тогава започнем с това, че разни „хора“ щели да дойдат тук и да задават въпроси. Защо? Началниците ми искат да знаят. Не се притеснявай, няма да те замесваме в нищо, от теб никой не се интересува. Ти си само охрана.
— Наистина съм само охрана! — прекъсна го уплашеният човек.
— Защо тогава си казал така на Барби Джо? Че един ден ще дойдат хора да питат за разни неща.
— Ами, не съм сигурен… Просто тук стават такива щури работи, нали знаете?
— Не, не знам. Какви например?
— Ами например онзи креслив фукльо, генералът. Голяма клечка е, нали? Има разни коли на Пентагона и шофьори, и дори хеликоптери, когато си поиска, нали така? Мястото си е негово, нали така?
— Е, и?
— Ами онзи голям ирландец, сержантът — гадният му старши сержант — той така му се кара, като че ли генералът се напикава в гащите, ако разбирате какво искам да кажа. А пък оная цицореста мадама, жена му, не стига, че си има вземане-даване с оная „мечка“, ами не й пука, че ще се разчуе. И това ако не е щура работа.