— Пукната пара не струва това, Делта. Само им слугувам и те се грижат за мен, но съм само слуга в униформа. Когато дойде моментът да си предам униформата, кротичко ще се пенсионирам някъде по-надалеч и ще си държа устата затворена, ако не искат да ме занесат някъде в чувал. Всичко е много ясно. Никой не е незаменим.
Борн наблюдаваше внимателно старши сержанта, докато говореше.
— Идва ми наум — каза Джейсън, — че точно сега е моментът да се уреди пенсионирането ти. Мога да сторя това, сержанте. Можеш да изчезнеш мълчаливо и без шум, заедно с всички награди, които ти се полагат за слугуването. Един предан генералски адютант с повече от тридесетгодишна служба решава да се пенсионира, след като неговият приятел и началник трагично слага край на живота си. Никой няма да ти задава въпроси… Това е моето предложение.
Фланаган отново погледна Рейчъл Суейн. Тя рязко кимна и хвърли поглед към Борн.
— Каква е гаранцията, че ще можем да си съберем нещата и да се махнем? — попита тя.
— Нямаше ли нещо за уреждане, свързано с освобождаването на сержант Фланаган от военна служба и неговата военна пенсия?
— Накарах Норман да подпише тези документи преди осемнадесет месеца — обади се адютантът. — Бях назначен за постоянно в канцеларията му в Пентагона и разквартируван в дома му. Просто трябва да попълня датата, да напиша името си и някакъв адрес за писма до поискване, който с Рейчъл вече сме го измислили.
— Това ли е всичко?
— Остава само да се обадя на няколко души и на адвоката на Норман, който ще се погрижи за всичко. После отиваме на летището.
— Изглежда сте го обмисляли много дълго — може би години…
— Как иначе! — прекъсна го генералската съпруга. — Както се казва, уредили сме си сметките.
— Но преди да подпиша тези документи и да си проведа разговорите, трябва да съм сигурен, че ще се измъкнем сухи от водата, и то веднага — добави Фланаган.
— Което означава никаква полиция, никакви журналисти и нищо общо със станалото тази вечер. Просто не сте били тук — каза Борн.
— Казахте, че това е трудна работа. Колко са големи дълговете, които имате да прибирате?
— Вие просто не сте били там — тихо и бавно повтори Борн, загледан в стъкления пепелник с изцапаните от червило угарки, поставен на масата до него. После вдигна отново поглед към генералския адютант. — Нищо не сте пипали тук. Няма никакви следи, които да ви свързват със самоубийството… Наистина ли сте готови да заминете след няколко часа?
— Дори и след тридесет минути, Делта — обади се Рейчъл.
— Но все пак двамата сте живели тук…
— Не искаме нищо от този живот, освен това, което е на гърба ни — изрече твърдо Фланаган.
— Това имение е ваше, нали, госпожо Суейн?
— Ами! Прехвърлено е на името на някаква фондация, попитайте адвоката. Той ще ми изпрати това, което ще наследя, ако изобщо получа нещо. Ние искаме да се махнем оттук и толкова.
Джейсън гледаше ту единия, ту другия — каква странна двойка…
— Нищо не ви спира.
— Откъде можем да сме сигурни? — пристъпи Фланаган.
— Ще трябва да ми се доверите. Каква алтернатива имате? Да речем, че останете тук. Независимо какво ще направите с него, резултатът ще е един и същ — той няма да отиде в Арлингтън нито утре, нито вдругиден. Рано или късно някой ще дойде да го потърси. Ще има въпроси, обиск, разследване и е ясно като бял ден, че медиите ще прелеят от догадки. Много скоро ще надушат „връзката ви“!
Старши сержантът и приятелката му се спогледаха.
— Той е прав, Еди — съгласи се тя. — С него все пак имаме някаква възможност, а без него — не.
— Прекалено лесно ми се струва — заяви Фланаган. — Как ще се справите с всичко?
— Това си е моя работа — отвърна Борн. — Дай ми всички телефонни номера и се обади само в Ню Йорк. Ако бях на твое място, щях да го направя от кой да е тихоокеански остров.
— Ти си откачил! В мига, в който новината се разчуе, „Медуза“ ще ме привика, а и Рейчъл също. Ще искат да знаят какво е станало.
— Кажи им истината или почти истината. Обзалагам се, че дори и премия ще получите.
— Съвсем си се побъркал!
— Никога не съм бил побъркан — нито във Виетнам, нито в Хонконг, нито сега, сержанте… Върнали сте се с Рейчъл, видели сте какво се е случило, прибрали сте си багажа и сте заминали. Не сте искали да ви задават никакви въпроси, а тъй като мъртвите не говорят, сте предпочели да не попадате в някой капан, който могат да ви поставят. Сложи с един ден по-задна дата на документите, изпрати ги по пощата, а останалото остави на мен.
— Не знам…
— Нямаш избор, сержанте — рязко каза Джейсън и стана от стола. — А освен това не искам да губя повече време! Като искате да си вървя, ще си тръгна. Сами се оправяйте — и Борн ядосано се запъти към вратата.