— Не Еди, спри го! Ще направим както казва — поне ще си опитаме късмета! Иначе с нас е свършено и ти го знаеш.
— Добре, добре… Успокой се, Делта, ще направим както кажеш.
Джейсън се спря и се извърна.
— Всичко, което кажа, сержанте, до най-малката подробност.
— Съгласен.
— Първо ще отидем до твоята хижа, докато Рейчъл си събере багажа. Ще ми дадеш всичко което знаеш — телефони и номера на коли, имената, които помниш, всичко, което можеш и за което те моля. Разбрахме ли се?
— Да.
— Да тръгваме тогава. Госпожо Суейн, зная, че имате много дреболии, които сигурно бихте искали да вземете, но…
— Оставете, господин Делта. Нямам спомени тук. Това, на което наистина държа, много отдавна е изпратено на десетки хиляди километри оттук и е на сигурно място.
— Божичко, и това ако не е подготовка!
— Не съм ли права? Този ден щеше да дойде — рано или късно, нали разбирате? — Рейчъл бързо мина покрай двамата мъже и влезе в хола. Там се спря, после се доближи до старши сержант Фланаган.
— Ей, Еди — каза тихичко тя, — май наистина ще стане. Ще живеем, Еди, разбираш ли?
— Да, мила. Знам.
Двамата мъже излязоха в тъмнината и се отправиха към хижата.
— Наистина няма време за губене, сержанте, започвай — заговори Борн. — Какво можеш да ми кажеш за това имение на Суейн?
— Готов ли си?
— В какъв смисъл? Разбира се, че съм готов. — Но не беше. Закова се на място, когато чу думите на Фланаган.
— Като начало — това е гробище.
Алекс Конклин се облегна на стола зад бюрото си. Беше зашеметен. В ръката си стискаше слушалката и не можеше да намери разумен отговор на изненадващата информация на Джейсън. Накрая успя да промълви:
— Не вярвам!
— На кое по-точно?
— Не знам. Май на нищо — като започнем с това за гробището. Но трябва да повярвам, нали?
— Не искаш да повярваш нито за Лондон, нито за Брюксел, нито на командира на Шести флот или пък за пазителя на тайните кодове в Лангли. Просто ти ги изреждам… Важното е, че след като разберем кои са, ще можем да действаме.
— Трябва да започнеш от самото начало. Главата ми се цепи от болка. Телефонният номер в Ню Йорк, автомобилните номера…
— Трупът, Алекс! Фланаган и генералската жена! Готови са за път. Такава беше уговорката и трябва да я спазим.
— Така ли? Суейн се самоубива, а на двамата от имението, които могат да разкажат толкова неща, просто казваме „чао“ и ги оставяме да си идат?
— Нямаме време да си играем на преговори, а освен това той не може да отговаря на други въпроси — с генерала са били на различни нива.
— Е, сега всичко е ясно.
— Хайде, остави ги да заминат. И двамата могат да ни потрябват някой ден.
— Сигурен ли си? Толкова е сложно.
— Направи го! За Бога, Алекс, пет пари не давам за усложнения или нарушения, или за каквито и да е фалшификации, които ти идват наум. Искам Карлос! Плетем мрежа и можем — аз мога — да го примамим в нея.
— Добре, добре. Има един доктор, когото и друг път сме използвали при специални операции. Ще се свържа с него. Той знае какво да направи.
— Добре — каза Борн. Умът му работеше бързо. — Сега ме пусни на запис. Ще ти кажа всичко, което научих от Фланаган. Побързай, имам много работа.
— На запис си, Делта Едно.
Джейсън заговори бързо, като четеше записките, които си беше водил в къщичката на Фланаган. Произнасяше ясно всяка дума. Съобщи имената на седем често присъстващи гости на генералските вечери. Не беше съвсем сигурен как се пишат имената им, но за сметка на това описанията бяха пълни. След това идваше ред на автомобилните номера и всички бяха на гости от по-сериозните срещи, които се провеждаха два пъти на месец. Накрая идваха телефонните номера: на адвоката на Суейн, на всички пазачи от имението и вътрешният номер на Пентагона за служебните коли. В края на списъка беше нерегистрираният номер в Ню Йорк. Към него нямаше име — имаше само телефонен секретар, който приемаше съобщения.
— Това е най-важният телефон, Алекс.
— Ще го разгадаем — заяви Конклин, като се включи на запис. — Ще се обадя в къщичките и ще говоря по пентагонски маниер — генерала го изпращат на някаква секретна служба и плащаме двойно, за да изведат кучетата оттам рано сутринта. Случайно остави вратите отворени… Автомобилните номера не са проблем — ще кажа на Касет да ги намери на компютъра, без Десоул да разбере.
— Ами Суейн? Ще трябва за известно време да пазим самоубийството му в тайна.