— За колко време?
— Откъде, по дяволите, да знам? — вбеси се Джейсън. — Докато открием кои са всички онези хора и докато аз или ти се свържем с тях, и по този начин паниката ще започне да се надига като вълна. И точно в този момент ще вкараме в действие плана за Карлос.
— Но това може да се проточи дни, седмици или дори повече.
— Разбира се, че може.
— Тогава най-добре да включим и Питър Холанд…
— Не, не още. Не сме сигурни какво ще направи, а не искам да му дам възможност да се изпречи на пътя ми.
— Трябва да се довериш още някому, а не само на мен, Джейсън. Мога да заблудя доктора за около двадесет и четири или четиридесет и осем часа, но за повече от това се съмнявам.
— Дай ми, осигури ми два дни!
— А аз в това време да проверявам цялата тази информация, да заблуждавам Чарли и с половин уста да лъжа Питър и да му разправям, че, както ни се струва, напредваме в проследяването на вероятните куриери на Чакала в някакъв хотел в Мейфлауър… Разбира се, не правим нищо подобно, защото сме затънали до ушите в някаква овехтяла двадесетгодишна сайгонска конспирация, в която са замесени кой знае какви хора, но затова пък знаем, че частното им гробище е в имението на главния шеф по снабдяването, който случайно си е пръснал черепа — малък инцидент, който ще пренебрегнем… Господи, Делта, дръж се! Снарядите се сблъскаха.
Въпреки че беше застанал пред бюрото на Суейн, а столът с трупа на генерала беше до самия него, Борн успя да се усмихне.
— На това разчитаме, нали? Това е сценарий, написан лично от обичния ми Свети Алекс.
— Аз просто се возя, а не карам колата…
— Ами докторът? — прекъсна го Джейсън. — Не си участвал в операции от пет години. Откъде знаеш, че все още е в занаята?
— От време на време го срещам. И двамата си падаме по музеите. Преди няколко месеца в галерията „Коркоран“ ми се оплака, че напоследък просто нямал работа.
— Създай му малко разнообразие довечера.
— Ще се опитам. Какво смяташ да правиш?
— Ще разнищя всичко в тази стая.
— Ръкавици?
— Хирургически, разбира се.
— Не пипай трупа.
— Само джобовете. Много внимателно… Жената на Суейн слиза по стълбите. Ще ти се обадя, когато си отидат. Свържи се с онзи доктор!
Айвън Джакс, завършил Йелския медицински институт, специализирал хирургия в Колежа по хирургия в Масачузетс, роден в Ямайка, някогашен „консултант“ на ЦРУ благодарение на друг черен негов приятел с невероятното име Кактус, мина с колата си през вратата на имението на генерал Суейн в Манасас, Вирджиния. Имаше моменти, мислеше си Айвън, когато му се искаше никога да не е срещал стария Кактус, и този беше един от тях. Но въпреки чувствата си тази вечер, никога не бе съжалявал, че Кактус бе влязъл в живота му. Благодарение на неговите „вълшебни хартийки“ Джакс бе извел от Ямайка брат си и сестра си. По онова време на солидните професионалисти не бе разрешено да емигрират, още повече с лични капитали.
Кактус обаче бе използвал съвършени имитации на правителствени разрешителни и бе измъкнал от страната двамата младежи. На стария фалшификатор му трябваха само откраднати празни бланки на официални документи. Понастоящем братът на Айвън беше преуспяващ адвокат в Лондон, а сестра му — научен работник в Кембридж.
Да, беше длъжник на Кактус, помисли си доктор Джакс и зави с комбито по алеята към входа на къщата. Когато преди седем години го беше помолил да „консултира“ няколко „приятели в Лангли“, той му беше направил тази услуга. Но в дискретната връзка на Айвън с ЦРУ имаше и други преимущества. Когато Сиега дойде на власт, едно от първите семейства законни собственици, които си получиха обратно „присвоеното“ беше семейството на Джакс. Семейните им владения бяха в Монтего Бей и Порт Антонио. Това беше заслуга на Конклин, но без Кактус нямаше да има и Конклин — поне в приятелския кръг на Айвън… Защо му трябваше на Алекс да звъни точно тази вечер? Тази вечер бе дванадесетата годишнина от сватбата му и той беше изпратил децата си да пренощуват у съседите, за да могат двамата с жена му да бъдат сами — насаме с ребрата по ямайски, приготвени от единствения човек, който знаеше как — майстор-готвачът Айвън. Към вечерята имаше и голямо количество тъмен ром и няколко страхотно еротични потапяния, както ги е майка родила, в басейна. Бъди проклет, Алекс! Дваж проклет да е тоя тъп ерген, който, като чу за семейното тържество, рече: „Какво значение има там някакъв си ден! Нали е минала цяла година? Прави си купона утре, а на мен ми трябваш днес.“
И той беше излъгал жена си, бивша старша сестра в Масачузетския институт. Бе й казал, че един пациент е на границата между живота и смъртта.