— Откъм Бас-Тер се задава буря и след няколко часа ще връхлети върху нас.
— Откъм кого?
— Не откъм кого, а откъде, но дотогава би трябвало да съм си дошъл. Кажи на прислужницата да ми оправи леглото.
— Джон, не е необходимо да оставаш тук. Зад живия плет и по плажа, и Бог знае още къде, има мъже с пушки.
— Там и ще стоят. Доскоро, и прегърни децата от мен.
— Заспали са — каза Мари и по-малкият й брат затвори. Остави слушалката, погледна телефона и несъзнателно каза на глас: — Колко малко зная за теб… Нашето любимо, непоправимо братче. И колко много повече знае съпругът ми. Ужасни сте и двамата!
Телефонът иззвъня отново и я стресна. Тя грабна слушалката.
— Ало?
— Аз съм.
— Слава Богу!
— Той не е в града, но всичко е наред. Аз съм добре и имаме напредък.
— Не ти се налага да правиш това! На нас не ни се налага!
— Напротив, налага се — каза Джейсън Борн, от Дейвид Уеб нямаше и следа. — Просто знай, че те обичам, той те обича…
— Престани! Ето че пак се започва…
— Съжалявам, извинявай… Прости ми.
— Ти си Дейвид!
— Разбира се, че съм Дейвид. Само се пошегувах…
— Не, не е вярно!
— Говорих с Алекс. Поспречкахме се, това е всичко!
— Не, не е. Искам да се върнеш, искам те тук!
— Не мога да говоря повече. Обичам те — връзката прекъсна. Мари Сен Жак-Уеб падна на леглото и одеялата заглушиха безсилния й плач.
Със зачервени от напрежение очи Александър Конклин продължаваше да натиска клавишите на компютъра, обърнал глава към разтворените страници на бележниците, които Борн му бе изпратил от имението на генерал Норман Суейн. Две остри бибипкания внезапно разкъсаха тишината на стаята. Беше бездушният електронен сигнал на машината, който показваше, че е засечено нещо, вече срещано преди. Погледна какво е. Р. Г. Какво ли означаваше това? Върна се назад и не намери нищо. Мина напред. Три сигнала. Продължи да удря дразнещите бежови клавиши, все по-бързо и по-бързо. Четири сигнала… пет… шест. Назад — стоп — напред. Р. Г. Р. Г. Р. Г. Р. Г. Р. Г. Какво, по дяволите, беше това Р. Г.?
Свери данните със записите от трите различни бележника. Повтарящото се в тях число се появи със зелени цифри. 617-202-0011. Телефонен номер. Конклин набра телефона на Лангли, обади се на дежурния екип и каза на оператора на ЦРУ да открие титуляра.
— Не е регистриран, сър. Това е един от трите номера на една и съща къща в Бостън, Масачузетс.
— Името, ако обичате.
— Гейтс, Рандълф Гейтс. Къщата е…
— Няма значение, оператор — прекъсна го Алекс, който знаеше, че е получил най-важната информация. Рандълф Гейтс, учен, адвокат на привилегированите, на по-големите и по-добрите, най-големият и най-добрият. Съвсем редно беше да е свързан със стотиците милиони в Европа, контролирани от интересите на Америка… Не, чакай малко. Изобщо не беше редно, беше порочно! Каква логика имаше в това един адвокат с научни степени да е замесен по какъвто и да било начин с твърде съмнителна, всъщност нелегална организация като „Медуза“? Някак не се връзваше! Не беше задължително да си във възторг от именития колос на юриспруденцията, за да си сигурен, че има кажи-речи най-чистата репутация в адвокатската колегия. Беше известен със стриктното си придържане към буквата на закона и често използваше съвършените си познания на дребни детайли, за да постига благоприятни решения в съда. Но никой не се осмеляваше да поставя под съмнение неговата почтеност. Правните и философските му схващания бяха толкова непопулярни между най-умните юристи от либералните среди, че с радост биха го дискредитирали още преди години, при най-малкото съмнение за некоректност.
Но ето че името му се появяваше шест пъти в календара на участник в „Медуза“, отговорен за несметни милиони от разходите за националната отбрана. Един стабилен член на организацията, чието привидно самоубийство беше всъщност убийство.
Конклин погледна екрана, датата на последната записка на Суейн, отнасяща се до Р. Г. Беше от втори август, едва преди седмица. Взе бележника и обърна на тази дата. Беше съсредоточил вниманието си върху имената, не върху бележките, освен ако не му се струваше, че информацията в тях има някакво отношение — не беше сигурен точно към какво, но се доверяваше на инстинкта си. Ако знаеше от самото начало кой е Р. Г., написаната със съкращения бележка срещу датата на последната среща би му направила впечатление.
„P. Г. не съгл. назн. М-р Крфт. Тр. ни Крфтп. в екп. му.
Отключ. Париж — пр. 7 г. Две дос. изв. и скр.“
„Трябваше да обърнеш внимание на «Париж»“, помисли си Алекс, но бележките на Суейн бяха пълни с чужди и екзотични имена на хора и места, сякаш генералът се бе опитвал да впечатли този, който би прочел личните му мнения. Помисли си също, че е ужасно изморен. Ако не беше компютърът, сигурно нямаше да насочи вниманието си към д-р Рандълф Гейтс, юридическият олимпиец.