— Всичко е толкова ужасно, толкова безсмислено! — каза с тих глас на силуета, седнал в тъмния отсрещен ъгъл, гостът от Торонто. — Надявам се, че сте религиозен човек, Дейвид. Аз съм. Вярата помага в моменти като този. Любимите ви близки сега са в ръцете на Исус.
— Благодаря ви. — Кратък полъх откъм морето разлюля пердетата и тесен лъч светлина освети за миг стаята. Това беше достатъчно.
— Чакай малко — каза вторият канадец. — Вие не сте… Господи, вие не сте Дейв Уеб! Дейвид има…
— Тихо! — заповяда им Сен Жак, който стоеше на вратата зад двамата посетители.
— Джони, аз прекарах седем часа в една рибарска лодка с Дейв и мога да го позная, когато го видя!
— Млъквай! — каза собственикът на Транкуилити Ин.
— О, Боже Господи! — извика помощникът на губернатора с лошо английско произношение.
— Чуйте ме и двамата — каза Сен Жак, като мина бързо напред между двамата канадци, обърна се и застана пред стола.
— Съжалявам, че ви пуснах да влезете, но вече нищо не може да се направи… Мислех, че вашето посещение ще придаде допълнителна тежест, още двама, които са го видели, ако някой ви пита, а ще ви питат. И точно това ще правите. Ще казвате, че сте разговаряли с Дейвид Уеб, че сте утешавали Дейвид Уеб. Разбирате ли ме?
— Аз не разбирам абсолютно нищо — възрази смутеният посетител, който беше говорил за утехата от вярата. — Кой е този, по дяволите?
— Той е първият помощник на губернатора — отвърна Сен Жак. — Казвам ви го, за да разберете…
— Имате предвид лъскавия военен, който се появи в пълна униформа с взвод черни войници? — попита гостът, който беше ходил на риба с Дейвид Уеб.
— Една от длъжностите му е първи адютант. Той е бригаден генерал…
— Ние видяхме това копеле да си отива — запротестира рибарят. — От трапезарията, всички видяхме, че си отива! Беше със стария французин и сестрата…
— Видели сте друг да си отива. С тъмни очила.
— Уеб?
— Господа! — помощникът на губернатора стана от стола. Беше облякъл сакото, с което беше Джейсън Борн, когато долетя на Транкуилити от летище Блакбърн. Не му беше по мярка.
— Вие сте добре дошли на гости на нашия остров, но като гости ще трябва да се придържате към решенията на Губернатора в изключителни ситуации като тази. Или ще се придържате към тях, или ще бъдем принудени да ви вземем под наше попечителство, както бихме постъпили при изключително лошо време.
— Е, хайде, Хенри, те са приятели…
— Приятелите не наричат бригадните генерали копелета…
— Може и да ги нарекат, ако са разжалвани ефрейтори, генерале — каза вярващият. — Моят приятел не искаше да каже нищо лошо. Много преди инженерите от неговата рота да потрябват на проклетата канадска армия, вече го бяха прецакали и го бяха направили прост пехотинец. Съвсем случайно, в същата рота. Не се бил проявил като достатъчно находчив в Корея.
— Хайде да свършваме с приказките — предложи другарят на Уеб в риболова. — Значи, тук вътре сме разговаряли с Уеб, така ли?
— Точно така. И това е всичко, което мога да ви кажа.
— Достатъчно е, Джони. Дейв има неприятности, така че какво да правим?
— Нищо, абсолютно нищо повече от предвиденото в програмата на хотела. На всички ви е изпратено преди час във вилите копие от нея.
— По-добре ще е да ни обясниш — каза религиозният канадец. — Никога не съм чел тези разписания за весело прекарване.
— Хотелът устройва специален бюфет, всичко е за наша сметка и един специалист от метеорологическата станция на Лийуърдските острови ще говори за това, което стана миналата нощ.
— За бурята ли? — попита рибарят, бившият разжалван ефрейтор и настоящ собственик на най-голямата канадска инженерингова компания. — Бурята си е буря на тези острови. Какво има да се обяснява?