— Беше облечен като свещеник, когато го видях в Париж, край Ноли-сюр-Сен.
Фонтен свали бинокъла и погледна Джейсън.
— Църквата „Светото причастие“? — попита тихо.
— Не помня… Кой от тях е той?
— Видял си го в дрехи на свещеник?
— Да. Тоя мръсник също ме видя. Разбра, че го бях познал! Кой от четиримата е?
— Не е сред тях, мосю — каза Жан Пиер и бавно вдигна бинокъла към очите си. — Това е още една carte de visite. Карлос действа. Той е цар на геометрията. За него няма прави линии, само странични ходове, и то на много нива.
— Това ми звучи адски ориенталски.
— Значи тогава ви е ясно. Минало му е през ума, че може би не сте в онази вила и ако е така, иска да разберете, че го знае.
— Ноли-сюр-Сен…
— Всъщност не. В момента не може да е сигурен. Беше сигурен при църквата „Светото причастие“.
— И как се предполага, че трябва да постъпя?
— Какво мисли за това Хамелеона?
— Очевидно, че не трябва да правя нищо — отвърна Борн с очи, приковани към хората долу. — А той няма да го приеме, тъй като явно несигурността му е твърде голяма. Вероятно ще си каже, че съм по-добър, отколкото е предполагал. Moia да го вдигна във въздуха с някоя ракета, а това означава, че е някъде наоколо.
— Смятам, че сте прав.
Джейсън се наведе, взе портативната радиостанция от перваза на прозореца и натисна бутона.
— Джони?
— Да?
— Виждаш ли онези четирима свещеници на пътеката?
— Да.
— Прати някой от охраната да ги доведе във фоайето. Нека им каже, че собственикът иска да разговаря с тях.
— Но те не идват насам, а само минават оттук, за да предложат молитви на опечалените. Обади ми се викарият от града и аз им дадох разрешение. Всичко е наред, Дейвид.
— По дяволите — отвърна Джейсън Борн. — Направи каквото ти казах.
Хамелеона се завъртя на столчето и разгледа нещата в склада. Слезе от поста си и отиде до едно бюро, над което имаше окачено огледало. Извади автоматичния пистолет от колана си, разглоби го, взе едно парче и го подаде на Фонтен.
— След като минат пет минути, щом изляза оттук, присветвай от време на време с това на прозореца.
— Ще го правя край прозореца, мосю.
— Правилно — Джейсън поомекна и дори леко се усмихна. — Изведнъж се сетих, че всъщност нямаше нужда да предлагам това.
— И какво смятате да правите?
— Това, което и той. Ще стана турист, един „гост“ на Транкуилити Ин, който скита из Монсера. — Борн отново се пресегна за радиостанцията си. — Иди до магазина за мъжки дрехи във фоайето и ми купи три различни тропически сака, чифт сандали, две или три шапки с широки периферии и сиви или жълтеникавокафяви къси панталони. После изпрати някого до магазина за рибарски принадлежности да вземе една макара, петдесеткилограмово влакно, нож за чистене на риба… и две сигнални ракети. Ще се срещнем на стъпалата, които водят насам. Побързай.
— Значи няма да ме послушате — каза Фонтен, свали бинокъла и погледна Джейсън. — Мосю Хамелеона отива на работа.
— Да, отива на работа — повтори Борн и остави радиостанцията на перваза.
— Но ако убият вас, Чакала или и двамата, може да умрат и други, да бъдат избити невинни хора…
— Но не заради мен.
— Има ли значение? Има ли значение за жертвите и техните семейства кой е виновният?
— Аз не съм избрал обстоятелствата, старче, друг ги е определил.
— Можете да ги промените.
— Същото важи и за него.
— Но той няма съвест…
— А ти се смяташ за голям авторитет в това отношение.
— Приемам укора ви, обаче не забравяйте, че аз изгубих нещо, което бе много ценно за мен. И може би заради това долавям във вас съвест — в част от вас.
— Пази се от лицемерни реформатори — Джейсън тръгна към вратата, на която висяха военна куртка с ленти за отличия и офицерска шапка с козирка. — Освен всичко останало, те са и досадни.
— Няма ли да наблюдавате пътеката, докато свещениците бъдат задържани? На Сен Жак ще му е необходимо известно време, докато достави нещата, за които го помолихте.
Борн спря, завъртя се и погледна хладно многословния французин. Искаше да изчезне, да се махне от този стар, стар човек, който говореше твърде много и казваше твърде много. Но Фонтен беше прав. Щеше да е глупаво, ако не наблюдава какво става долу. Нечия неуместна, необичайна реакция, някой внезапен, стреснат поглед в неочаквана посока — точно дребните неща, ненадейните, неволни, прецизно неточни малки движения посочват толкова често къде е замаскирана връзка, представляваща фитила, който води към взривоопасния капан. Джейсън се върна мълчаливо към прозореца, взе бинокъла и го вдигна пред очите си.