Към шествието от четирима свещеници, вървящи по пътеката, приближи полицейски служител, облечен в кафеникаво-червеникавата униформа на Монсера. Очевидно беше смутен, докато почтително разговаряше с наобиколилите го божи служители, като кимаше учтиво и сочеше вежливо към стъклените врати на фоайето. Очите на Борн се движеха из зрителното поле и бързо изучаваха чертите на всеки от духовниците.
— Виждате ли това, което и аз? — тихо попита той французина.
— Четвъртият, свещеникът, който беше последен — отвърна Фонтен. — Разтревожен е, за разлика от другите. Уплашен е.
— Бил е купен.
— С тридесет сребърника — съгласи се французинът. — Ще отидете, и разбира се, ще го задържите.
— Разбира се, че не — поправи го Джейсън. — Той е точно там, където ми трябва. — Борн грабна радиостанцията от перваза. — Джони?
— Да?… Аз съм в магазина. Качвам се след няколко минути.
— Тези свещеници — познаваш ли ги?
— Само онзи, дето казва, че е викарий. Понякога идва тук за волни пожертвувания. Всъщност, те не са истински свещеници, Дейвид, по-скоро са „служители“, в религиозен смисъл. Много религиозен и много местен смисъл.
— Викарият там ли е?
— Да. Той е винаги начело.
— Добре… Малка промяна в плана. Занеси дрехите в твоя кабинет, а после иди при свещениците. Кажи им, че един служител от правителството иска да се срещне с тях и да направи волно пожертвование в отплата на техните молби.
— Какво?
— Ще ти обясня по-късно. Сега побързай. Ще се видим във фоайето.
— Искаш да кажеш — в кабинета ми, нали? Донесох дрехите, които ми нареди.
— Те ще ми потрябват по-късно — може би около минута след това. Веднага, щом сваля униформата. Имаш ли камера в стаята?
— Три или четири. Гостите все ги забравят…
— Сложи всички при дрехите — прекъсна го Джейсън. — Отивай! — Борн мушна радиостанцията в колана си, а после размисли. Извади я и я подаде на Фонтен. — Дръж, тази е за теб. Ще взема друга, за да поддържаме контакт… Какво става долу?
— Четиримата отиват към вратите на фоайето, нашият свещеник се оглежда. Сега е истински разтревожен.
— Накъде гледа? — попита Борн и грабна бинокъла.
— Във всички посоки — за жалост това не може да помогне.
— Проклятие!
— Вече са при вратите.
— Трябва да се приготвя…
— Ще ви помогна. — Старият французин стана от столчето и отиде до закачалката при вратата. Свали куртката и шапката. — Ако възнамерявате да направите това, за което предполагам, че се готвите, постарайте се да застанете така, че зад гърба ви да има стена, и не се обръщайте. Съветникът на губернатора е малко по-пълен от вас и ще трябва да съберем куртката отзад.
— Доста те бива в тези работи, а? — каза Джейсън и протегна ръце, за да му надене Фонтен куртката.
— Немските войници бяха обикновено по-пълни от нас, особено ефрейторите и сержантите — нали разбирате, от толкова кренвирши. Ние си имахме наши номера. — Изведнъж Фонтен ахна, като че ли обзет от гърч, а после се приведе напред и погледна Борн в очите. — Господи!… Та това е ужасно! Губернаторът…
— Какво?
— Кралският губернатор!
— Какво за него?
— На летището всичко стана толкова бързо, така внезапно! — извика старият французин. — И това, което последва — жена ми, убийството… Още не мога да си го простя!
— За какво говориш?
— Онзи човек във вилата, офицерът, чиято униформа носите. Той е негов съветник!
— Знаем го.
— Но това, което не знаете, мосю, е, че първите инструкции, които получих, дойдоха от Губернатора.
— Инструкции?
— От Чакала. Той осъществява контакта.
— О, Боже мой! — прошепна Борн и се втурна към столчето, на което Фонтен беше оставил радиостанцията. Пое си дълбоко дъх и я взе, а мислите му препускаха лудо из главата. — Джони?
— За Бога, ръцете ми са пълни, отивам към кабинета си, а онези проклети калугери са във фоайето и ме чакат. Какво, по дяволите, искаш от мен сега?
— Успокой се и ме слушай внимателно. Доколко познаваш Хенри?
— Сайкс? Човекът на губернатора?
— Да. Срещал съм го няколко пъти, но не знам какво представлява, Джони.
— Познавам го добре. Ти нямаше да имаш покрив над главата си, а аз нямаше да имам Транкуилити Ин, ако не беше той.
— Поддържа ли връзка с губернатора? Имам предвид точно сега — дали уведомява губернатора за това, което става тук? Помисли, Джони. Важно е. В онази вила има телефон. Той би могъл да се свърже с дома на губернатора. Дали го е направил?
— Имаш предвид със самия губернатор?