— Ах ти, кучи сине! — извика Хамелеона, хвана се за тестисите, които го боляха нетърпимо и зашлеви с лявата си ръка няколко плесници по лицето на младежа. — Аз съм негов приятел, негов брат. Ще спреш ли?… Джони Сен Жак е мой брат! И по-точно зет — ако това има някакво значение за теб!
— О! — възкликна огромният сервитьор, който очевидно бе добър атлет. В големите му, объркани очи се долавяше възмущение. — Ти си онзи господин, който е със сестрата на шефа, Джей?
— Неин съпруг съм. Кой си ти, по дяволите!
— Аз съм сервитьор на втори етаж, сър. А скоро ще бъда на първи, защото съм много добър. А освен това съм страхотен борец — баща ми ме е научил как да се бия, макар че вече е стар, също като теб. Искаш ли още да се бием? Мисля, че ще те победя! Косата ти побелява…
— Млъкни!… За какво е сигнализаторът? — попита Джейсън и слезе от младежа, като държеше малкия кафяв прибор.
— Не знам… сър! Станаха разни лоши работи. Казано ни е да натиснем бутоните, ако видим хора, които тичат по стълбището.
— Защо?
— Ами асансьорите, сър. Нашите много бързи елеватори. Защо трябва гостите да използват стълбището?
— Как се казваш? — попита Борн, докато наместваше шапката и очилата си.
— Ишмаел, сър.
— Както в „Моби Дик“?
— Не познавам такъв човек, сър.
— Може би ще го опознаеш.
— Защо?
— Не знам. Доста добре се биеш.
— Не виждам никаква връзка… сър.
— Нито пък аз. — Джейсън стана. — Искам да ми помогнеш, Ишмаел. Ще го направиш ли?
— Само ако вашият брат ми разреши.
— Ще разреши. Той е мой брат.
— Трябва да го чуя от него, сър.
— Много добре. Съмняваш се в мен.
— Да, сър, така е — отвърна Ишмаел, застана на колене, събра съдовете от подноса, като отделяше счупените от здравите. — Нима бихте се доверили на човек с побеляла коса, който тича по стълбите, нахвърля се върху ви и казва неща, които всеки би могъл да ти каже?… Ако искате — ще се бием и победеният ще трябва да каже истината. Ще се бием ли?
— Не, няма нужда и не се натискай. Не съм чак толкова стар, а ти не си чак толкова добър, млади човече. Остави подноса и ела с мен. Ще обясня всичко на господин Сен Жак, който, отново ти напомням, е мой брат — брат на моята съпруга. По дяволите, зарежи тези неща. Тръгвай!
— Какво искате да направя, сър? — попита сервитьорът, изправи се и последва Джейсън.
— Слушай ме — каза Борн, спря на стъпалата над площадката, водеща към първия етаж, и се озърна. — Тръгни пред мен, иди във фоайето и застани до входната врата. Престори се, че правиш нещо — изпразни пепелниците или измисли нещо друго, и се оглеждай наоколо. Аз ще дойда след малко и ще отида при Сен Джей и четиримата свещеници, които са с него…
— Свещеници? — прекъсна го удивеният Ишмаел. — Духовници ли, сър? Четирима? Какво правят тук, мон? Още лоши неща ли ще стават? Пак ли магии?
— Дошли са да се молят, за да спрат лошите неща — никакви магии вече. Но за мен е важно да поговоря насаме с един от тях. Щом излязат от фоайето, може свещеникът, с когото искам да се видя, да се отдели от останалите, за да бъде сам… или пък да се срещне с някого. Мислиш ли, че ще можеш да го проследиш, без той да те види?
— Ще ми нареди ли господин Сен Жак да го направя?
— Ще го накарам да погледне към теб и да кимне с глава.
— Тогава ще го сторя. По-бърз съм от мангуста и подобно на нея знам всяка пътечка на Транкуилити. Щом хване в някоя посока, аз ще знам накъде отива и ще бъда там преди него… Но как ще разбера след кой свещеник да тръгна? Може не само един да се отдели.
— Ще разговарям с всеки един от тях поотделно. Той ще бъде последен.
— И така ще разбера кой е.
— Бързо схващаш — каза Борн. — Прав си, те може да се разделят.
— Аз наистина мога да мисля, мон. В нашия клас в Техническата академия на Монсера съм пети по успех. Пред мен всичките са момичета, а те не се броят.
— Интересно наблюдение…
— След пет или шест години ще имам достатъчно пари и ще се запиша в университета в Барбадос!
— Може да стане и по-скоро. А сега върви. Влез във фоайето и иди до вратата. След като свещениците си тръгнат, аз ще изляза и ще гледам какво става с теб, но няма да бъда с тази униформа и отдалече няма да можеш да ме познаеш. Ако не те намеря, ще се срещнем след час… Къде? Кажи някое тихо място.
— Параклиса на Транкуилити, сър. Пътеката към него минава през гората над източния бряг. Никой не отива там, дори в неделя.
— Спомням си. Идеята ти е добра.
— Само още нещо, сър…