Ние получаваме калории от изядената храна. Консумираме храна, а химичните процеси от протичането на метаболизма я разграждат и я превръщат в енергия. Изразходването на енергия - плод на метаболизма - ни позволява да правим всичко: от дишането до маратонското бягане.
Това е същото, като да сипеш бензин в колата - трябва да налееш гориво, за да се движи колата. Така е и с хората и храната. Храната е нашето гориво. Консумираме калории, за да имаме какво да горим. Точно това гориво под формата на калории ни движи.
Имаме нужда от определен калориен прием, за да поддържаме основните функции на организма. Освен това имаме нужда от допълнителни калории, за да правим такива неща като ставането от леглото сутрин или джогинг в парка. Прочетохте за всичко това в предишната глава.
Преди няколко столетия Исак Нютон доказа, че цялата енергия в природата се запазва. Това твърдение е известно като първи закон на термодинамиката. Приложен към вашето тегло и това, което знаете за калорийния прием, законът означава, че ако изядете толкова калории, колкото изгорите, ще запазите килограмите. Ако ядете повече калории, отколкото изгаряте, ще трупате килограми; в противен случай ще отслабвате. Изглежда напълно логично. Тогава какъв е проблемът? Ами, че не е вярно.
Урок по физика
Със сигурност нямам намерение да оборвам законите на Исак Нютон. Но как точно те се прилагат спрямо консумираните калории?
Да разгледаме примера от физиката, който вероятно си спомняте от училище. Вземете един килограм памук и един килограм олово и ги пуснете във вакуум. Кой ще падне по-бързо? Които отговорят „оловото“, имат нужда от опреснителен курс по физика.
Във вакуум и двете ще паднат за едно и също време. Те са с една и съща тежест - един килограм - и имат една и съща маса, затова и падат едновременно. Сега да вземем същия килограм памук и килограм олово и да ги пуснем от висок мост. Кое ще падне по-бързо? Ако отговорите „оловото“, заслужавате поздравления.
Защо ли? Съпротивлението на въздуха. Не можете да го видите, не можете да го вкусите, не можете да го помиришете. Въздушното съпротивление обаче е реално и то оказва влияние при преминаването на оловото и памука през него. В този пример памукът и оловото имат едно и също тегло/маса, но те имат различни качества, в резултат на което преминават през въздуха различно.
Калориите действат по същия начин. Изгорени в лабораторни условия, всички те са еднакви и отделят еднакво количество енергия. Няма никаква разлика -между хиляда калории от фасул и хиляда калории от нискомаслен кекс или кола - дока-то не влязат в метаболизма.
Вашият метаболизъм е като въздушното съпротивление в примера от учебниците по физика. Приетите калории се абсорбират в различна степен и имат различно количество фибри, въглехидрати, протеини, мазнини и хранителни вещества. Тези съставки изпращат различен комплекс от метаболитни сигнали, които контролират вашето тегло. Вие не сте в състояние да видите, вкусите или помиришете своя метаболизъм, както не сте в състояние да го направите и с въздушното съпротивление, но той влияе на усвояването на калориите от организма.
Захарта от содата навлиза в кръвта много по-бързо откол-кото същото количество захар от зрелия фасул. Ако пиете сода и цялата захар от нея навлезе едновременно в кръвта, неизползваните в момента калории ще се натрупват в организма под формата на мазнини. От друга страна, ако ядете зрял фасул и захарта от него се абсорбира постепенно, имате много по-го-лям шанс да изразходите тези калории. Следователно много повече от тях ще бъдат изгорени, а много по-малко ще бъдат складирани. И още - поради високото съдържание на фибри във фасула, не всички калории ще бъдат усвоени.
Храни, които навлизат бързо в кръвта, водят до напълняване; храни, които навлизат бавно, водят до отслабване.
Последните изследвания обърнаха наопаки теорията, че всички калории са еднакви. Проучванията сочат, че богатите на въглехидрати диети, съставени от бързо абсорбираща се захар, увеличават нивото на кръвната захар и инсулина, причинявайки натрупване на килограми, както и увеличават холесте-рола и триглицеридите, което пък води до омазняване на черния дроб и на свой ред причинява още по-сериозно напълняване.
Целта на проучванията, включително водещите изследвания на д-р Уолтър Уилет и неговия екип в Харвардския институт за обществено здраве2, е да установят кое способства повече за отслабването: храните, бедни на мазнини, или храните, бедни на въглехидрати.