Резултатите са впечатляващи. В продължение на дванайсет седмици изследователите подложили пациенти с наднормено тегло, разделени на три групи, на три различни диети, като храната за всяка била контролирана и специално приготвяна в бостънски ресторант. Първата група се хранела с бедна на мазнини храна, съдържаща 1500 калории (55% въглехидрати, 30% мазнини и 15% протеини) за жените и 1800 калории за мъжете. Втората група поемала съвсем същото количество калории, но си ги набавяли от храна, бедна на въглехидрати (5% въглехидрати, 30% протеини и 65% мазнини). Третата група също консумирала бедна на въглехидрати храна, но приемала 300 калории повече на ден спрямо другите групи - 1800 за жените и 2100 за мъжете.
Изследователите установили, че от двете групи, приемащи еднакво количество калории, групата, консумирала храна, бедна на въглехидрати, е отслабнала повече: средно с 10 kg срещу средно по около 8 kg при групата, консумирала бедна на мазнини храна. Това са 2 ■ kg повече за 12 седмици. Като се има предвид, че експериментът е продължил само 12 седмици, резултатите са значителни.
Същинският въпрос е какъв тип въглехидрати и мазнини са използвани. Нисковъглехидратната диета е била съставена преди всичко от пълноценни пресни продукти - крехки животински протеини, зеленчуци, пълнозърнести храни и варива. С други думи, основна средиземноморска храна. При бедната на мазнини храна хората са консумирали рафинирани въглехидрати. Но както всички ще прочетем в тази книга, нисковъглехид-ратните диети в крайна сметка също водят до затлъстяване.
Най-впечатляващо обаче било, че групата, която усвоявала по 300 калории повече и консумирала нисковъглехидратна храна, отслабнала повече от хората, консумирала бедна на мазнини храна, въпреки че усвоените 25 000 калории в повече би трябвало да увеличат теглото им с около 3 kg. Те отслабнали с 9 kg или с по килограм повече от групата, консумирала бедна на мазнини храна, която през 12-те седмици на експеримента усвоила с по 25 000 калории по-малко.
Едно последно изследване поставя нещата на местата им. Харвардският професор д-р Дейвид Лъдуиг провел наблюдение върху три групи деца с наднормено тегло.3 Всяка група приела на закуска еднакъв брой калории. Първата група закусила с овесена каша за бързо приготвяне. Втората яла кълцани овесени ядки (от типа каши, които се приготвят за около 45 минути). Третата група имала зеленчуков омлет и плод.
Изследвали кръвта на децата преди закуска и след това на всеки 30 минути в рамките на 5 часа. Обядът бил като закуската. Като приключили с обеда, им казали през останалата част от деня да ядат всеки път, когато се почувстват много гладни. Резултатът бил изненадващ.
Мнозина от вас си мислят, че най-здравословната закуска е овесената каша. А всъщост бил омлетът. През останалата част от деня групата, закусила с бързата овесена каша (продукт, който най-бързо влиза в кръвта и най-бързо се превръща в захар), изяла 81% повече храна в сравнение с групата, закусила с омлет. Децата не само били най-гладни, но и кръвните им тестове изглеждали съвсем различни. Имали най-високо ниво на инсулин, кръвна захар, триглицериди и адреналин, независимо че усвоили същия брой калории като групата с омлета. Втората група (с кълцаните овесени ядки) била по-добре от групата с рафинираните овесени ядки, но през останалата част от деня децата от тази група изяли 51% повече храна от онези, които закусили омлет. (Добавянето на ядки, соево мляко и ленено семе към кълцаните овесени ядки забавя абсорбирането).
Заключението: видът на консумираните калории оказва голямо влияние колко ще напълнеете, защото различните видове храни се усвояват по различен начин.
Още по-интересното е, че видът на калориите всъщност определя как да протича метаболизмът.
Видът на консумираната храна е от съществено значение за влиянието на гените върху метаболизма. Следователно видът на усвоените калории има двойно въздействие върху начина, по който усвоявате храната: едновременно и като източник на енергия, и като източник на информация към гените, контролиращи метаболизма.
Да погледнем по-внимателно как храната взаимодейства („разговаря“) с тялото.
Храната „говори“ с гените, гените „говорят“с тялото
Бяхме свикнали да мислим, че човешкият генетичен код -ДНК - е просто комбинация от данни, които диктуват неща от рода какъв цвят са очите ни, колко сме високи и как изглеждаме. Според старото схващане кодът се съхранява някъде из клетките, докато не се предаде на децата ни. Геномната революция откри цял нов свят от разбирания за това какво наистина правят гените.