Каква логика можем да открием в тази объркваща статистика? Вярно, в миналото французите са се придържали към храна, богата на мазнини, и въпреки това са по-здрави от американците. И макар че това се променя в наши дни, френската и средиземноморската храна и начинът на живот все още съдържат в себе си ценни уроци, които биха ни помогнали да спрем епидемията от преяждане и затлъстяване.
Има няколко много важни разлики между френската, или средиземноморската, и американската кухня. Макар че много се залага на приноса на виното, това не е цялата истина. Малки количества от антиоксидантното червено вино може и да са здравословни, но големите са вредни (ще обърнем по-голямо внимание на виното и неговите характеристики в Дванадесета глава). Затова не пиенето на вино прави французите по-здрави.
Истината е друга: французите ядат истинска храна, ядат по-малко и се хранят по-бавно от американците, а освен това ходят повече от нас. Да проследим как всеки от тези фактори им помага да са слаби.
Истинска храна
Сигурно се чудите какво имам предвид, като казвам „истинска“ храна. Какво представлява истинската храна? Ние, американците, положително не ядем въображаема храна. Тогава какво прави френския начин на хранене „по-истински“ от нашия?
Традиционната френска кухня винаги се е основавала на пресни продукти, пълни с хранителни вещества, и възможно най-малко преработени. Това е пълноценна храна. По принцип французите пазаруват всеки ден от близкия магазин пресни зеленчуци, плодове, риба, меса и млечни продукти. Те ядат храни, отгледани от местни производители, в естествено богата на хранителни вещества почва, а не обогатена от изкуствени продукти и химикали. Храните им не пристигат от хиляди километри с камиони, кораби и самолети.
Французите нямат навика да консумират бързи закуски. Те употребяват здравословни мононенаситени мазнини - зехтин, олио от ядки и мазнини омега-3 от риба, както и малки количества наситени мазнини от сирената. Освен това ядат много повече зеленчуци отколкото средния американец, а зеленчуците са богати на фитонутриенти. На трапезата им има и повече бобови култури и пресни плодове. Още нещо: не им се налага да се притесняват от съставките върху етикетите на храните, защото ядат много малко неща, които са с етикети.
Преди няколко поколения хранителните традиции в САЩ са били подобни. Съветът на моята баба беше прост и ясен: купувай прясна храна и яж прясна храна. Аз самият съм разширил това правило и съм си създал свое - ако нещо има етикет, не го яж. Все пак колко етикета сте виждали да растат в природата?! Кога за последен път сте си купили праскова с баркод?
ХРАНИТЕ, КОИТО СА ЯЛИ БАБИТЕ ВИ, СА БИЛИ ОРГАНИЧНИ И ПЪЛНОЦЕННИ!
Познанията на баба относно храните фактически бяха задълбочени. Преди години хората в САЩ са яли пълноценна храна, отгледана при естествени природни условия, без пестициди, без допълнителни хормони и антибиотици, брана наскоро, както правят французите, поради което и са били по-здрави. Съзнателно се е ядяла прясна храна, добита от местни селскостопански продукти.
Навярно предците ни са консумирали пълноценна, истинска храна. През 1900 г. 40% от американците са живели във ферми, днес те са само 2%.1 Всички храни са били органични, пилетата са били гледани при естествени условия, телетата са били хранени с трева и нищо не е било генно модифицирано. Опитайте се в наши дни да намерите истинска храна в САЩ. Същинско предизвикателство е да живееш в американски град, да пътуваш по магистрала или да си на което и да било място и да си намериш истинска храна. Имаш богат избор на храни-боклуци - във вериги като „Макдоналдс“, „Еъргър кинг“, „КРС“, „Дънкин Донатс“ и много други, но е трудно да намериш ресторант, където ще ти сервират пресни зеленчуци, прясна риба или месо от естествено отгледано пиле.
Ако пътуваш в наши дни, трябва да си носиш истинска храна. Не е наша вината, ■ че в обикновен американски град не може да се намери истинска храна. Хранително-вкусовата промишленост е направила заговор, за да прогони истинската храна от магазините. Защо ли? Защото не е толкова изгодно да се продават зеленчуци, плодове и ядки, колкото шоколадови блокчета и чипс.
По настоящем 320 000 преработени храни и напитки се състезават за нашия долар; 116 000 от тях са въведени след 1990 г. Повечето са бонбони, дъвки, закуски. За рекламата на тези храни за възрастни и деца се харчат 30 милиарда долара, ресторантите за бързо хранене са повече от четвърт милион. В тях годишно се харчат повече пари отколкото за виеше образование, нови коли и компютри, взети заедно. Ако тези средства се изразходват за популяризирането на пълноценна, истинска храна и се осигури възможност хората в САЩ да намират продукти, които допринасят за нормалното функциониране на метаболизма, а не го разстройват, днес нямаше да сме изправени пред здравна криза.