За разлика от французите, американците са загубили социалните аспекти на храненето - похапване с приятели или семейството в отпускаща атмосфера. С други думи, удоволствието по време на ядене също има значение за метаболизма. Нужно ни е да се отпуснем, та нервната система на червата, и на храносмилателната система да работят оптимално.5 От яденето в стрес пълнеем, както защото не храносмиламе правилно и защото хормоните на стреса забавят метаболизма и предизвикват натрупване на мазнини, особено в областта на корема.6 Освен това при бързо хранене има вероятност да преядем, защото на стомаха му трябват двадесет минути да сигнализира на мозъка, че сме сити.
Един от пионерите в хранителната психология, Марк Дейвид, авторът на „Хранителна мъдрост“ и „Бавната храна“, разказва комична история за бързото ядене. Един от пациентите му искал да отслабне, но имал едно условие: да не го лишават от двата огромни хамбургера, които изяждал всеки обед. Бил зает човек и нямал време да си приготвя нищо друго. Всъщност купувал огромните сандвичи от гише, обслужващо автомобили, и ги изяждал още преди да излезе от паркинга.
Вместо да спори с мъжа за необходимостта да престане да яде бързи храни, Марк Дейвид просто му препоръчал да се храни бавно и да се наслаждава на всяка хапка. Посъветвал го да седне в салона на заведението за бързо хранене, да се отпусне, да помирише огромните си сандвичи, първо да ги вкусва, а после да ги дъвче с наслада. Обърнал му внимание да яде, съсредоточен върху храната, и с удоволствие. Мъжът се съгласил. След месец се появил значително отслабнал. Какво се било случило? Когато най-после започнал да се храни бавно и да обръща внимание какво яде, си дал сметка, че „Това има ужасен вкус! Никога повече няма да ям в заведение за бързо хранене!“
Разходките
Кога за последен път отидохте пеша до пазара или магазина? Една от прелестите на френските градове е, че можете да ходите навсякъде. Много от тях са възникнали доста преди откриването на автомобила и са съобразени с човешките способности - всичко да е достатъчно близо, за да отидеш дотам пеш. Пътищата в много от европейските градове са прекадено тесни за коли. Точно обратното е в американските предградия, направени именно за придвижване на коли, а не на хора. Затова американците нямат навика да се разхождат.
Да отидеш пеш до магазина да си купиш храна или да се разходиш след ядене, означава да се движиш повече, изгаряйки погълнатите калории. Това е чудесен начин човек да си поддържа формата, от който американците са се отказали, изграждайки своите селища.
Американците имат да научат от французите няколко важни урока за храненето. Те обаче не са да ядат повече наситени мазнини и да пият повече алкохол. Просто трябва да ядем истинска храна; да ядем по-малки порции; да ядем по-бавно; да ядем с удоволствие; да се разхождаме след ядене. Ако го правите, ще се чувствате по-доволни, по-малко гладни, по-добре нахранени и ще отслабнете, подобрявайки метаболизма си.
Резюме
• французите са по-слаби и по-здрави, защото ядат пълноценна и истинска храна, а не комерсиално произведени храни, съдържащи трансмастни киселини и богат на фруктоза царевичен сироп.
• От бързото хранене и от храненето под стрес се пълнее, особено в областта на корема.
• Опитайте някои от френските стратегии - яжте истинска храна, яжте по-малко и яжте по-бавно, за да подадете ръка за помощ на метаболизма.
• Създавайте си удоволствие по време за хранене и прекарвайте повече време да хапвате със семейството и приятели. Храненето в приятна компания наистина подобрява метаболизма.
• Излизайте на разходка или ходете пеш до магазина. Ако няма как да го правите, намерете начин да увеличите движенията: качвайте се по стълбите, а не с асансьор, паркирайте възможно по-далеч, откажете се от дистанционното, направете си разходка след вечеря.
Седма глава
МИТЪТ ЗА ЗАКРИЛНИКА
Правителствената политика и регулацията на хранително-вкусовата промишленост се грижат за здравето ни
ПОЛИТИКА СПРЯМО ХРАНАТА
Алис имаше три деца между осем и дванадесет години, всяко със своя следучилищна програма - уроци по цигулка, по рисуване, футбол, ирландски танци - и тя откри, че прекарва повече време в колата, отколкото вкъщи и още по-малко време в кухнята. Бе започнала да яде предимно в колата (също както и децата й). Често заедно се хранеха в автомобила и много рядко в трапезарията. Дори и когато сядаха около масата, по-често беше пица или полуфабрикати. Слава богу, че на всеки ъгъл има заведения за бързо хранене, казваше тя. И не беше сама. 30% от американците ядат поне веднъж седмично в колата, а всяка пета закуска е в „Макдоналдс“.