Бавно, а после и по-бързо започна да трупа килограми. Децата й също започнаха да пълнеят. Изобилието и удобството от нискокачествена храна, лишена от хранителни вещеста, но богата на захарни калории и вредни мазнини, беше цената на бързото пазаруване. При нейната напрегната програма обаче тя не се сещаше за друга възможност. Наистина е трудно човек да намери бърза и достъпна храна, която да не е вредна.
Но след като поработихме заедно, тя се научи как да пазарува и бързо да приготвя истински и пълноценни закуски и ястия, които да носи със себе си, за да храни децата си. Деликатно й намекнах, че няма да е лоша майка, ако децата й не се занимават с всичките тези неща., но затова пък е от значение човек да поостава вкъщи със семейството, да приготвя храна и да позабави темпото. И тя се вслуша. Не напълно и не веднага, но откри, че с малко планиране може да започне всеки ден да яде истинска храна; така тя свали част от натрупаните в колата килограми.
Човек трудно би се сетил за някои от по-значителните клонове на икономиката, от които ще има. полза, ако хората ядат по-малко; това положително не е селското стопанство, производството нахрани, фармацевтичната промишленост. Всички процъфтяват, когато хората, ядат повече, и всички наемат армия от лобисти, които да откажат правителството да направи каквото и да. било срещу преяждането.
М. Несгле’
В началото на XX век американците са готвели и са се хранели повече у дома. През 2000 г. те са изяли повече от половината си храна навън или са консумирали преработена храна, която не са приготвили вкъщи. Това не е случаен или неволен резултат от напрегнатия начин на живот или от разбиване на семейството. Това е преднамерена трансформация на хранителните навици, осъществена от промишленост, която харчи феноменални ресурси, за да въвежда на пазара евтини храни без хранителни качества, предназначени за все повече и повече хора, независимо от въздействието върху здравето и талията им. Живея в малко земеделско градче в Масачузетс. На разстояние десет километра от дома ми има пет заведения „Макдо-налдс“. Как да спечелим биткта с тлъстините, след като само в САЩ има над 13 000 заведения от тази верига?
Как промишлеността и правителството саботират здравето ни
Г одишните продажби на хранително-вкусовата промишленост в САЩ възлизат на повече от 1 билион долара, което представлява около 12% от брутния вътрешен продукт на страната и осигурява заетост на 17% от работната сила. Само за марке-
тинг годишно се харчат повече от 33 милиарда долара. 70% от тези пари отиват да поощряват бързи храни, полуфабрикати, бонбони, закуски, безалкохолни напитки, алкохолни напитки и десерти и само 2,2% - за реклама на плодове, зеленчуци или бобови култури.2
Междувременно Министерството на селското стопанство на САЩ (правителственият орган, който отговаря за селското стопанство и политиката по храненето) харчи едва 300 милиона долара за обучение в областта на храненето. Сумите отиват предимно за дългосрочни селскостопански проекти, стигащи до малко хора. Но не е ли странно, че същото правителство, затруднено да намери достатъчно пари, за да финансира кампания в подкрепа на общественото здраве и да бъдат обяснени научните принципи на правилното хранене, увеличи селскостопанските субсидии от 18 милиарда долара през 1996 г. на 28 милиарда долара през 2000 г.?3
Защо Министерство на селското стопанство, което представлява селскостопанската промишленост - една от най-голе-мите производителки на храни в страната - ще отговоря за политика спрямо храната? Комитетът към министерството, който определя препоръките по въпросите на храненето, е пренаселен с твърде много „експерти“, работещи за хранително-вкусовата промишленост, и трудно могат да се нарекат обективна научна институция. Пазител на нашето здраве трябва да е Министерството на здравеопазването и социалните грижи. Настоящата ситуация е все едно фармацевтичните компании да носят отговорност за Администрацията по храните и лекарствата (АХЛ) и да ги оставим да определят лекарствената политика и да одобряват новите лекарства. Би било немислимо. Въпреки това точно по този начин в момента се определя политиката спрямо храната.