Токсични захари и токсични мазнини
Храната, която ядем, е химически променена, за да трае по-дълго по рафтовете и да увеличи консумацията, а не да подобри здравето ни. В повечето преработени храни има две основни съставки - царевица и соя. Те са растения. Проблемът е, че в лабораторията са преобразувани в токсични храни, непознати на човешката биология. Превърнати са в суперзахари и супсрмазниии, известни като богат на фруктоза царевичен сироп и хидрирано соево масло. Прочетете етикетите на храните по полиците в шкафа и вероятно ще ги откриете сред съставките.
С тези два изкуствено създадени химикала се свързват опасностите от почти всички бързи и преработени храни в САЩ. На тях дължим „празните калории“ - калориите, които не съдържат никакви витамини, минерали, антиоксиданти, фитонут-риенти, фибри или основни мазнини. Точно богатият на фруктова царевичен сироп и хидрираното соево масло нямат абсолютно никаква хранителна стойност, а се намират в почти всички преработени или пакетирани храни, които консумирате всекидневно.
Естерите на трансмастните киселини са инертни. Те не гра-нясват като маслото или обикновените растителни масла. Бисквитите, произведени с тях, стоят по рафтовете на магазините с месеци и дори с години. Какво по-хубаво за печалбата на производителите, но е изключително разрушително за здравето ви. Ако забравите кутия с маргарин на полицата десет години, ще я откриете в същото състояние. Ще изядете ли ябълка, стояла в шкафа толкова дълго, без да се промени? Сега само си представете какво правят тези токсични вещества в тялото ви!
Токсичните захари и токсичните мазнини са коварни и винаги налични. А са особено вредни за метаболизма и килограмите. От тях се трупат повече килограми, провокират да ядете повече и да се чувствате по-гладни отколкото техните непреработени събратя.
В наши дни с богатия на фруктоза царевичен сироп се подслажда почти всичко, включително и безалкохолните напитки. А през 1970 г. дори не сме го познавали като храна. От 1997 г. сме увеличили консумацията на безалкохолни напитки от 88 литра на 204 литра годишно на човек. До средата на 70-те содата се подслаждаше със захар; сега я подслаждат с богат на фруктоза царевичен сироп. Тези суперзахари навлизат бързо в кръвоносната система и предизвикват хормонални и биохимични промени, от което се чувстваме по-гладни. А както научихме в Четвърта глава, повишеният инсулин отприщва поток, който кара мозъка да яде повече, а мастните клетки да трупат повече мазнини.
Хидрираното олио се използва да запази дълготрайността на всичко - от бисквити до заливки за салата. То се намира в почти всички пакетирани храни, които грабваме от магазина, защото е главният фактор храната да се складира по рафтовете. То обаче представлява универсална опасност и невероятно вреди на здравето. Трансмастните киселини се свързват с определени участъци в човешките клетки, които блокират метаболизма, забавят изгарянето на мазнините, увеличават хо-лестерола, водят до инсулинова резистентност, тоест възникват затруднения с балансирането на кръвната захар. Това води не само до натрупване на килограми, но и до всеки друг от сериозните здравни проблеми.
Хранително-вкусовата промишленост обаче явно няма проблеми. Тя продължава да използва тези смъртоносни продукти във всяка произведена храна, независимо от научните доказателства, че са опасни.
Оръжия на масово нашествие: войната на пълноценните храни и защо хранителната пирамида ни убива
Как в това огромно хранително бунище американците да намерят питателна храна, която да ги поддържа, да им осигури оптимално здраве и да способства за доброто функциониране на метаболизма? Как да намерят добра храна, след като правителството инвестира десетки милиарди долари, за да подпомага производството на токсични храни, а хранително-вкусовата промишленост харчи повече от 30 милиарда долара годишно, за да ги разработва и пласира? И за да бъдат нещата още по-зле, Министерството на здравеопазването и социалните грижи харчи само 300 милиона долара годишно за обучение в областта на общественото здраве (нищожна част от тях се харчат за образование в областта на храненето). Ние водим битка срещу „оръжията на масовото нашествие“ и я губим.