Фруктозата също ■ е едно от градивните блокчета, които намираме в естествен вид предимно в плодовете, където е съчетана с фибри и изобилие от защитни хранителни вещества, фруктозата обаче не стимулира отделянето на инсулин и последващото нарастване на лептин (хормон, произвеждан от мастните клетки), който казва на мозъка, че сте сити и така тушира апетита. Когато ядете фруктоза по начина, предвиден от природата - под формата на плодове -няма проблем, защото нейното количество в плодовете е незначително в сравнение с подсладените напитки, а и метаболитният ефект от нея е различен заради богатия прием на фибри, витамини, минерали, фитонутриенти и антиоксиданти, които помагат за бавното разграждане и подобряват метаболизма. Когато обаче фруктозата е преработена в богат на фруктоза царевичен сироп, тя се абсорбира много по-бързо от обикновената захар и навлиза в клетките без ничия помощ. Не се изисква помощта на инсулина, за разлика от глюкозата. Веднъж навлязла в клетките, става неконтролиран източник на въглерод (ацетил - СоА), който се преобразува в холестерол и триглицериди. В основни линии това означава, че когато консумирате този сироп, нивото на холестерола се повишава рязко и това причинява проблеми на черния дроб, които забавят още повече метаболизма. В резултат черният дроб се омастява (точно както угояват гъските, за да произвеждат пастет от черния им дроб). В САЩ това е основната причина за разстройство на функцията на черния дроб. И още - консумацията на този сироп вероятно е най-сериозната причина в САЩ нивата на холестерол да се покачат рекордно за последните двадесет години. Опитайте се да не приемате ястия с такава съставка и ще видите колко бързо ще спадне равнището ви на триглицериди и холестерол. Всъщност, когато консумирате храни или напитки, съдържащи богат на фруктоза царевичен сироп, не се включва нито един от нормалните регулатори на апетита. При разграждането на глюкоза мозъкът обикновено получава съобщение, че сте сити. Това не се случва с богатия на фруктоза царевичен сироп. Просто оставате гладни и продължавате да поглъщате още захар или сироп, който продължава да захранва този цикъл. Според изследванията това води до увеличаване на апетита, на приема на калории и трупането на килограми, както и до висок холестерол и високо кръвно налягане.
Не използвайте изкуствени подсладители. Аспартам (Нут-расуит),8 неотам, калиев ацесулфам, захарин, сукралоза и дихид-рохалкон са изкуствените подсладители, консумират ги две трети от възрастното население на САЩ и са сериозен компонент в хранителния режим. Съдържат се в множество пакетирани храни, изкуствено подсладени продукти, дъвки, бонбони, сода и напитки. Четете етикетите и внимавайте за тези наименования.
Остава открит въпросът, доколко те са безвредни за здравето и в краткотраен, и в дългосрочен план. Един от известните странични ефекти на тези подсладители е, че стимулират глад чрез централномозъчен механизъм на инсулинов отговор. Както вече отбелязах, самата мисъл за захар може да причини скок на инсулина, а поставянето на храна върху рецепторите за сладко на езика съобщава на мозъка да очаква нещо сладко и той се приготвя за производството на хормони като инсулина.
Няколко изследвания сочат, че аспартамът наистина може да увеличи приема на храна и калории.*10 Това е така, защо-то изкуствените подсладители предизвикват организма да произвежда инсулин, понеже го карат да мисли, че идването на захар е на път. В резултат организмът ви настоява за повече захар, за да балансира нивото на инсулин. Изкуствените подсладители не помагат по никакъв начин. Те не действат като захарта и не балансират инсулина. В крайна сметка в кръвта се натрупва излишък от инсулин и се нал:ага да ядете повече, за да се справите с проблема. Този модел сериозно нарушава системата за контрол на апетита. А още по-лошото е, че може да доведе до инсулинова резистентност, която да има много сериозни последици за здравето.
Проблемът с изкуствените подсладители обаче не свършва дотук. Изследвания върху животни и хора показват, че аспартамът влияе на мозъчната активност“ и причинява невро-физиологични промени (намалена мозъчна активност в резултат на това, че подсладителите имитират нормални невротран-смитери), които представляват повишен риск от апоплектичен удар“, депресия“ и главоболия.“-’5 Необходимо е да бъдат направени още изследвания, за да се определи цялостният ефект от изскуствените подсладители върху човешкия организъм. Дотогава е по-добре да ги избягвате.