• Алфа-липоева киселина - силен антиоксидант, подобряващ глюкозния метаболизъм.
• Г ама-линоленова киселина - намира се в маслото от пупалка.
• фибри от конняку-корен - абсорбират захарта и мазнините в храносмилателната система.
Шеста стъпка: Помислете за медицински преглед (тестове), за да установите поради какви причини, апетитът ви е извън контрол
Ако показателите ви според въпросника на стр. 121 са средни или високи, сериозно помислете за допълнителни изследвания, които ще ви помогнат да установите по-точно евентуалните проблеми с контрола върху апетита и какво да направите, за да промените това състояние. Ако имате високи показатели, необходимо е да потърсите професионална медицинска помощ.
Аз бих започнал със следните основни тестове:
Тест за поносимост към инсулин и глюкоза
• Най-добрият тест за инсулинова резистентност и метаболитен синдром е двучасовият тест за отговора на инсулина и глюкозата. Аз го правя при най-малкия намек за натрупване на мазнини около корема или проблеми с баланса на захарта. Измерването на инсулина в допълнение към захарта се прави, като се измери реакцията на организма спрямо захарна напитка, която съдържа 75 g захар (две чаши кока-кола). Ако нивото е високо, апетитът ви ще е извън контрол.
• Нивото на инсулина преди ядене би трябвало да е под 8 mJU/ml, а при двучасовия инсулинов тест -под 30 mJU/ml.
• Нивото на кръвната захар преди ядене би трябвало да е под 90 mg/dl, а при двучасовия тест на захарта - под 120 mg/dl.
Тест за нивото на триглицеридите и на „добрия“ (HDL) холестерол
• Това е измерване на мазнините в кръвта и най-добрата косвена проверка за инсулинова резистентност.
Обикновено се прави като част от профила за холестерол. Но добрите показатели на общия холестерол понякога са подвеждащи, защото ако нивото на „добрия“ (HDL) холестерол е ниско (под 40 mg/ dl), то може да изглежда като нормален холестерол. На практика това е много по-лошо, отколкото ако имате висок холестерол и също така висок „добър“ (HDL) холестерол. Например, ако „добрият“ (HDL) холестерол е 30 mg/dl, а общият холестерол е 180 mg/dl, съотношението на общия към „добрия“ (HDL) е 5, което изобщо не е добре. Ако целият е 300 mg/dl, а „добрият“ (HDL) е 100 mg/dl, съотношението е 3, което е много по-добре (идеалното е под 3). „Добрият“ (HDL) холестерол трябва да е над 60 mg/dl.
• Триглицеридите (главните мазнини в кръвта) се увеличават с консумацията на захар, особено на богат на фруктоза сироп. Ниво над 100 mg/dl се смята за високо.
• Забележка: Измерванията за определянето на метаболитния синдром са точни само ако не вземате лекарства, които намаляват холестерола.
Предписането на „Ултраметаболизъм“ и контролирането на апетита
Предписанието на „Ултраметаболизъм“ се основава на всяка една от предпоставките в тази глава. То ще ви помогне да балансирате взаимодействието мозък-храносмилателна систе-ма-мастни клетки така, че те да работят за вас, а не срещу вас. Ако направите няколко малки промени в начина си на живот, в структурирането на храната, на честотата на ядене, ако намалите гликемичния товар и увеличите фибрите, консумирайки само пълноценна храна, ще промените метаболизма си от глад към ситост, от трупане на килограми към отслабване, от това да се чувствате зле към това да се чувствате прекрасно.
ЧОВЕК С НЕКОНТРОЛИРУЕМ АПЕТИТ
Апетитът е универсален, вълк.
Шекспир
След една, лекция в Ню Йорк към мен се приближи мъж и ме попита дали може да Ate посети като пациент. Беше закръглен, с кръгло червендалесто лице, гръмогласен и с добри маниери.. Всичко у него беше огромно - апетитът му, коремът му и сърцето му.
Изглеждаше изкушаващо любопитен за работата ми и се изненадах да го видя в кабинета си. Салтъл, някъде към 60-те, бе изгубил любовта си към всичко голямо, щом усетил първия полъх на смъртта. Описа ми годините, когато поддържал те-лесата си с кутия сладолед преди лягате, за да не отслабне.
Понякога ecu пак решавал да отслабне. Опитал се да смъкне натрупаните килограми. Стараел се усърдно и се подлагал на строги диети, но резултатите винаги били едни и същи - качвал повече, отколкото бил свалил.
Най-накрая, осъзнал, че тежестта, която му придавало неговото 140-килограмово туловище не си струва „спечелените“ болести. Чувствал се смъртно уморен и трудно си поемал дъх почти на всяка стъпка, носът му бил запушен, а краката му -подути. Кожата му била суха и по цялото си тяло имал гъ-бични рани, които се възпалявали от потта му.