Това продължи с месеци, въпреки опитите на семейството да я разсейва. Дъщеря й се обаждаше и я уверяваше, че е добре и е щастлива, ала майката не се успокояваше. Стресът се наслагваше с всеки изминал ден. Докато гледаше Си Ен Ен, натрупа 16 kg.
Часовете пред телевизора са директно свързани с трупането на килограми, но при случая с Естер това бе засилено от състоянието на напрегнатост, заливащо нервната й система. Сякаш самата тя живееше в район на военен конфликт и хормоните, които произвеждаше под стрес, бяха причина да трупа все повече килограми. Не се нуждаеше от повече физическо натоварване или промяна на хранителния режим; нуждаше се от съобщение към нервната система, за да успокои молекулите на напрежението, от които пълнееше. Трябваше да премахне само едно нещо от режима си - Си Ен Ен. Щом дъщеря й се върна от Израел, килограмите й слязоха до нормалните.
Дали сме заприличали на мишки в клетка
Представете си, че сте мишка, привързана с жици в клетка. Достатъчно лошо е да си лабораторна мишка, дори само като си представим, че е сама и вързана в малка желязна клетка. Вие сте напълно стресирани. Вързани сте в тази клетка, изплашени за живота си и в резултат на това целият ви организъм се напряга в специално състояние на тревога - примитивния инстинкт „бий се или бягай“. Всички молекули крещят на организма „Опасност!“ и изпълват кръвообращението ви.
Докато лежите в клетката, неспособни, да помръднете, потокът от молекули, произведени от мозъка, започва да изпълва тялото ви, казвайки, че е време да се борите за живота си или да бягате. Дишането се ускорява, кръвното налягане се повишава, кислородът се премества от горната част на тялото в долната, подготвяйки ви да бягате. Надбъбречните жлези (малки жлези в горната част на бъбреците, които контролират стреса и баланса на течностите) изпращат адреналин и кортизол (хормоните на стреса) в кръвообращението, причинявайки верига от събития. Този отговор способства да се увеличи концентрацията на мазнини в кръвта, кръвната захар и нивотана инсулина, подготвяйки ви за повишените енергийни нужди.
Такива изследвания са правени с лабораторни мишки и не се изненадвайте, че веригата от реакции се случва точно така. Изненадващото откритие обаче е какво се е случило с теглото на нещастните мишки, затворени в клетките си. Без да бъде увеличен приемът на калории (всъщност, те ядели по-малко), без да бъде намалена изразходваната енергия, те качили тегло. (Всъщност дори изразходвали повече енергия, опитвайки се да се освободят.) Те ядели по-малко, движили се повече и натрупали тегло. Точно така, напълнели от самия стрес!1
Хората също реагират на стреса с „бий се или бягай“. Всички сме изпитвали внезапен прилив в моменти на ужас. Проблемът с хората е, че ние често сме в стрес, който изстрелва същите отговори в организма, дори когато не сме в реална опасност. Понеже психиката ни е много по-сложна от тази на мишките, често изпадаме в стрес от неща, които реално оказват нищожно въздействие върху сигурността ни.
Колко от нас са преживявали дълбок и непреодолим стрес пред ситуация, която всъщност не е непосредствена заплаха? На практика повечето от нас дори не забелязват въздействието на заобикалящия ни хроничен стрес: изискванията на работното място, семейното напрежение, липсата на сън, прекадено много задачи и прекадено малко време за изпълнението им. Списъкът положително е по-дълъг.
Когато този механизъм се задейства прекадено често, води до инсулинова резистентност или метаболитен синдром, за който говорихме в Девета глава, и до трупането на килограми. Хронично високите нива на хормоните на стреса, които циркулират из тялото, въздействат по сходен начин с наблюдаваното при мишките в клетката. Лекарите и обществото не оценяват „връзката“ между стреса и разстроения метаболизъм. Това е скорошно откритие, резултат от научни изследвания.
Информацията, че стресът води до увеличаване на теглото, е достатъчно да ви накара да скочите от последния етаж. Как е възможно да ядете по-малко, да се движите повече и все пак да трупате килограми? Истината е, че процесът има своите еволюционни причини. Човешкото тяло е програмирано да се съхранява под всякакъв физически или психологически стрес и един от начините, по които го прави, е като трупа тегло. Нали ако бягате от някой хищник, няма как да сте сигурни, че скоро пак ще ядете? По-добре да си запазите малко калории за бъдеща употреба. Това само потвърждава, че днешното ни тяло е резултат от много древен начин на живот. нека да погледнем с колко стрес се налага да се справяте в момента и дали това ви пречи да отслабнете. Следващият въпросник ще ви помогне.