Как ви се отразява вашата реакция срещу стреса
Получавате по 1 точка за всеки положителен отговор на някой от следващите въпроси. За тълкуване на резултатите виж стр. 112.
Имате ли ниско кръвно налягане?
Замайвате ли се, когато се изправяте? Диагностицирани ли сте с хипогликемия?
Изпитвате ли непреодолим глад за солено или сладко?
Имате ли тъмни кръгове под очите?
Трудно ли ви е да заспивате, будите ли се често? Чувствате ли се уморени, вместо отпочинали, когато се събудите?
Трудно ли ви е да се съсредоточите?
Имате ли главоболие?
Получавате ли чести инфекции (например простуда)? Уморявате ли се лесно, когато правите физически упражнения; чувствате ли се много уморени, след като сте правили физически упражнения?
Често ли се чувствате под стрес?
Изпитвате ли спонтанно умора или напрежение? Задържате ли вода?
Имате ли пристъпи на паника и лесно ли се стряскате? Имате ли сърцебиене?
Изпитвате ли потребност да започнете деня с кафе? Трудно ли понасяте алкохол, кафе и други лекарства? Изпитвате ли често слабост или треперене?
Усещате ли изпотяване на ръцете и ходилата, когато сте нервни?
Често ли се чувствате уморени?
Често ли усещате мускулите си слаби?
Определянето дали сте в стрес (мнозина не забелязват въздействието на стреса върху здравето си) е само първата стъпка. Сега е важно да разберете какво причинява стресът на тялото ви.
Какво е стрес и откъде идва
Стресът се определя' като реалност или възприятие за заплаха за вашето тяло или същество. Това може да е носорог, който ви преследва (историята, която разказах в Първа глава), или просто усещането за безпомощност. Понякога е психологическа или социална заплаха като депресия, тревога, тъга, нисък социалноикономически статус, развод, самота, безработица. Друг път е физическа заплаха: инфекция, нещо, което отключва възпаленията, излагането на студ, токсини в околната среда, болка, прекалено физическо усилие, тютюнопушене, алкохол или стимуланти.
Наднорменото тегло е значителна причина за стрес. Това влияе както физически, така и психически. Наднорменото тегло води до отделяне на повече хормони на стреса, влошавайки опасната спирала на хронично повишаване на нивото на тези хормони, което причинява депресия, разстройство на паметта, изтъняване на костите, сърдечни болести, рак и болести на имунната система. Освен чисто физическия стрес от носенето на допълнителни килограми и натоварването на ставите, хормоналните промени и измененията в имунната система, свързани със затлъстяването, водят до по-бързо стареене.
В допълнение сте изправени пред по-голям социален и психологически натиск, свързан с наднорменото тегло - социално отчуждение, сексуални проблеми, липса на способност да се включвате във весели физически занимания като игрите с децата ви, притесненията, че се налага да пазарувате от магазини за гиганти. Списъкът включва още неудобства. Да си с наднормено тегло е стрес само по себе си.
За да разберем стреса, нека да погледнем как се дефинира. Пръв д-р Ханс Селие използва термина „стрес“ през 1936 г. В поместена в „Nature“ статия „А Sindrome Produced by Diverse Nocuons Agents“ („Синдром в резултат на различни вредни въздействия“) той определя стреса като „неспецифичен отговор на тялото на някакво изискване“. Уди Алън и Джеймс Бонд ще имат, естествено, съвсем различна реакция спрямо един и същ фактор, но ключът е възприятието за стрес. Не е задължително опасността да е реална. Достатъчно е да вярваме, че може да ни засегне истински, за да отключим психологическата реакция, свързана със стреса. Много често най-сериозните фактори не са събитията или хората, а нашите мисли за тях.
Макар че повечето от вас, читателите на тази книга, не са под реална заплаха да загубят живота си, все пак в съвременния свят всекидневно сме изправени пред ситуации, които ни карат да изпитваме стрес. В резултат постоянно задвижваме в организма верига от реакции, които ни изкарват от равновесие не само психологически, но и наистина ни карат да дебелеем. Да разгледаме как се случва това.
Връзката мозък-храносмилателна система: как „вторият“ мозък в стомаха предизвиква пълнеенето
Мозъкът общува с храносмилателната система посредством „втори мозък“ или „стомашната“ нервна система. Това е автономната нервна система (често описвана като несъзнателна, машинална нервна система). Тя се състои от две части. Едната, симпатиковата, осъществява отговора на стреса. Тя забавя процесите, причинява трупането на мазнини, забавя метаболизма, увеличава кръвната захар, води до киселини (когато храната се надига нагоре в чревния тракт, вместо да слиза надолу, известно още като рефлекс) и до запек.