Въпреки спортуването и опитите да се храни здравословно, черният й дроб се омастил, кръвната й захар, инсулинът и холестеролът се повишили, а хормоните й на стреса били непоносими. Апетитът й се повишил и тя трудно контролирала желанието си за сладко. Не можела да работи повече като учителка. Нещо сериозно се беше влошило. Тестовете показваха много неща, включително високи нива на оксидативен стрес,
или тъй нареченото а изследванията на кръв и
урина говореха за гранясали16 мазнини и увреждане на ДНК.
Това ..ръждясваме“ предизвикваше хаос в м.ета.бюлизма., първоначално чрез увреждане на клетките и сякаш не можехме да го овладеем. Нещата се развиваха спиралообразно. Лекувахме хранителните й алергии, избавихме я от живака в организма й, опитах.не с антиоксиданти и много добавки. Тя се подобряваше леко, но не колко то очаквах. Междувременно дъщеря й разви младежки ревматоиден артрит,, който се подобри, когато заминаха на почивка. И ми просветна - илгаше нещо не наред в околната среда,.
Проверихме за плесени и ударихме джакпота.. В кръвта й открихме антитела на същите плесени и антитела на плесенните токсини. Организмът й непрекъснато се бореше с тези токсини и с времето усилията отключваха оксидативен стрес, черният й дроб и организмът й като цяло се възпаляваха; килограмите се трупаха, защото се нарушаваха мозъчните й центрове за контрол на теглото.
Нивото на лептина беше високо - знак за лептинова резис-тентност, която затруднява нормалната работа на механизмите за контрол на апетита. От друга страна, имаше мивго ниски нива на алфа-MSH (ауфа-меланокортшнсимулиращ хормон) - нлвротраосмитлр, една от основните спирачки на апетита.
Застрахователната й компания се съгушси да събори къщата й и дай построи нова. Тя се премести, повечето от симптомите й отшумяха и за четири месеца тя отслабна с 20 kg.
„Ръждясването“ води до трупане на килограми
Свободните радикали ни завладяват и ние трупаме килограми. Но свободните радикали не са лява политическа сила, останала от 60-те години на миналия век. Те са едновременно главна причина и следствие от затлъстяването.
Свободните радикали, или реактивните кислородни разновидности, причиняват състояние, наречено оксидативен стрес или окисление. Често се среща в заобикалящия ни свят - например ръждясването на автомобила или потъмняването на резен ябълка; причина е и за бръчките по лицето след продължително седене на слънце. Цялата работа е, че ръждата не е „привилегия“ само на външния свят, ние всъщност „ръждясваме“ и отвътре. И това води до проблеми с метаболизма, трупането на килограми и стареенето. Мислете за това като за вътрешни бръчки.
Да проверим колко сте „ръждясали“. Отговорете на следващия въпросник, за да добиете представа доколко сте извън баланс спрямо този ключ на „Ултраметаболизъм“.
„Ръждясвате“ ли?
Получавате по 1 точка на всеки положителен отговор на някой от следващите въпроси. За тълкуване на резултата виж стр. 112.
Редовно ли се чувствате уморен?
Чувствителен ли сте към парфюми, дим или други химикали?
Изложен ли сте на сериозни замърсявания на околната среда в дома си или на работното място? Използвате ли тютюневи продукти?
Изложен ли сте на „пасивно пушене“?
Пиете ли повече от три алкохолни напитки седмично?
Изложен ли сте на слънчева или ултравиолетова светлина повече от един час седмично?
Правите ли физически упражнения по-малко от тридесет минути по три пъти седмично?
Вземате ли някакви лекарства - със или без рецепта? Смятате ли, че дневното ви равнище на стрес е високо?
Ядете ли пържени храни, маргарин или храни, богати на мазнини?
Ядете ли по-малко от 5-9 порции (1/2 чаена чаша) богато оцветени зеленчуци или плодове на ден? Често ли преяждате?
Оксидативният стрес, подобно на всеки друг проблем, описан в тази книга, може да бъде овладян, за да не се изправя на пътя ви при изпълнение на програмата за отслабване. Тази глава ще ви научи как да го направите.
Намаляване на „ръждата“ = намаляване в килограмите
Окисляването е основна химическа реакция, която се среща навсякъде в природата. Тя е естествена част от нашата биология, но е такава, която може да се превърне в сериозен проблем, ако излезе извън контрол. Когато нещо е окислено, то е увредено от кислорода. Не става дума обаче за формата на кислорода, която дишаме, 02, с която сме свикнали. Окисляването се причинява от единична форма на кислорода - само О. Кислородните атоми са по двойки. Обикновено има два свободни електрона в най-външния слой. Свободните радикали са форма на кислород, която съдържа само един кислороден атом. Тези свободни атоми търсят втори свободен електрон да се свържат. Молекулата, от която е зает електрона, се уврежда (окислява). И тя на свой ред търси да открадне електрон. По пътя си процесът оставя поредица от разрушения - увредено ДНК, увредени клетъчни мембрани, „гранясал“ холестерол, втвърдени артерии, които в крайна сметка започват да изглеждат като ръждясали водопроводни тръби и бръчки. Окислените тъкани и клетки не функционират нормално. Част от увредената им функция е трупането на килограми и нарушенията на метаболизма.