За да стане още по-ясно, ви предлагам една аналогия. Да кажеш на някого с наднормено тегло, че за да отслабне, трябва да яде по-малко и да се движи повече, е все едно да кажеш на някой бедняк, че трябва да изкарва повече и да харчи по-малко. Подобно опростяване изключва прекадено много фактори.
Един от пренебрегваните при подобно опростяване фактори е тъй нареченият синдром на гладуването. Прегръщайки идеята, че ако ядете по-малко, ще отслабнете, вие приемате да ограничите калориите си. Всъщност повечето популярни диети ви съветват точно това. Проблемът е, че ограничаването на калориите винаги е бомба със закъснител. Защо ли? Организмът, „уплашен“, че ще умре от глад, задейства химични процеси, които ви карат да ядете повече. Това в основни линии е синдромът на гладуването. Нека го разгледаме по-подробно.
Синдромът на гладуването: Истинският проблем с остарелите възприятия за отслабване
Световната здравна организация (СЗО) определя диетите, съдържащи дневно по-малко от 2100 калории за мъжете и 1800 за жените, като диети на гладуването.
Средностатистическата американка, спазваща диета, се старае да приема по-малко от 1500 калории на ден. Това означава, че тя постоянно гладува. Нашата култура се възхищава на гладуването и сериозното отслабване. Ние живеем всекидневно със синдрома на глада.
В наши дни манекенките са с 25 % по-слаби отколкото преди четирийсет години. За да го постигнат, мнозина от тях повръщат, пият слабителни и диетична сода, пушат и прекаляват с физическите упражнения. Всичко това предизвиква реакции в кръвния поток, които да им помогнат да се възстановят от строгите диети, и преяждат. В резултат те още по-усърдно повръщат, пият- слабителни и пазят диети. Това се превръща в ужасяващ затворен кръг, който действа срещу естествения химичен състав на организма.
Чрез тази поредица от биохимични реакции организмът се спасява от гладуване. В човека е генетично заложено да реагира по този начин. В основата на нашата биологична същност е да се самопредпазваме от гладна смърт. Това е базисен механизъм на оцеляването. Организмът заповядва на манекенката да яде повече, за да си възвърне изгубените килограми. Прави го за нейно добро. Организмът й смята, че тя е застрашена и й изпраща сигнал да яде, за да се спаси. Пренебрегването на тези сигнали води до преждевременно състаряване. Такъв начин на живот не е здравословен.
Вие също може да попаднете в такъв капан. Ако при диета се ограничите откъм калориите, необходими за нормалното функциониране на организма, също ще предизвикате тези реакции в тялото си. В резултат ще получите сигнали за глад, прекадено силни, за да бъдат пренебрегнати. Възстановявайки се, връщате свалените килограми, а в повечето случаи дори качвате повече, отколкото първоначално сте отслабнали. В крайна сметка ставате жертва на класически йо-йо ефект. Добре дошли в синдрома на глада.
МОЗЪК НА ВЛЕЧУГО: ПРИЧИНАТА, ПОРАДИ КОЯТО СТЕ ОБРЕЧЕНИ ДА НАПЪЛНЕЕТЕ
Всичко това ви се струва част от минали времена, нали? Ако наистина сме генетично устроени да напълняваме, вероятно сме били настроени неправилно. Защо е нужно да преяждаме и да затлъстяваме?
Всичко това идва от най-старата и примитивна част от мозъка ни, нашата лимбична система6 или мозъка на „влечуго“. Това е онази част от мозъка, която първа се развива и която е като мозъка на влечуго. Тя управлява поведението ни за оцеляване, създавайки определени биохимични реакции, върху които нямаме съзнателен контрол.
Има три основни инстинкта за оцеляване, контролирани от нашия примитивен мозък. Това са инстинктите: I) „бий се или бягай“, 2) инстинктът за хранене и 3) репродуктивният ни инстинкт.
Първият е инстинктът „бий се или бягай“. Той е комплекс от биохимични, физиологични и психологически реакции, които ни помагат да се справяме с опасни или гибелни обстоятелства. Развил се е през ранната човешка история, за да избегнем атаките на опасните диви животни.
Наскоро го изпитах лично на сафари в Африка. Бях по следите на черен носорог. Те са доста рядък вид и не е желателно да се стреля по тях, освен ако не нападнат, а те често нападат. Водачът ни, опитен в занаята, лесно намери носорога и после животното ни нападна. Сърцето ми заби лудо, дишането ми се ускори. Усетих как кръвта нахлу в жилите ми в прилив на напрежение и страх, които ми дадоха силата на лъв и способността да тичам по-бързо от вятъра. Водачът ни се развика и замаха с ръце. За щастие, в последния момент носорогът зави настрани.