Като цяло се справяме добре с тези токсини, освен когато черният дроб или бъбреците ни изневеряват. Въпреки това през последните сто години сме се натоварили с безпрецедентен брой токсини - пестициди, промишлени химикали, живак и др. Общото им количество изтощава способността на организма да се пречиства от тях. което ни разболява. По мое мнение това също допринася за метаболитните проблеми, свързани с трупането на килограми и затрудненията при отслабването.
Но откъде идват тези токсини?
От две места. Първо - от околната среда (външни токсини). Второ - от нашите вътрешности (вътрешни токсини). Вторичните продукти на метаболизма (вътрешните токсини) трябва да бъдат преработени. И всички те увеличават натоварването на черния дроб (вж. за това по-долу).
Външните токсини включват химическите отрови и тежките метали. Тежките метали, създаващи най-сериозни здравословни проблеми са оловото, живакът, кадмият’, арсеният, никелът и алуминият. Сред химическите токсини се нареждат токсичните химикали и летливите вещества, разтворителите (почистващите препарати, форм алдехидът, толуенът, бензенът), лекарствата, пестицидите, хербицидите и хранителните добавки.
Повечето лекарства не са истински отровни, но някои от тях имат токсичен ефект и причиняват трупането на килограми, а и също се приемат за външни токсини.
Редица психотропни медикаменти, а в някои случаи и определени серотонинови инхибитори, които блокират обратното поемане (захващане) на медиатора, като Prozac, Zoloft и Pakil, са показали, че по един или друг начин „допринасят“ за напълняването.
Милиарди долари се наливат за изследвания на затлъстяването, та дано да се намери магическо хапче, което да изгаря мазнините или да намалява апетита. Ясно е, че външните химикали като тези лекарства могат да повлияят на теглото и играят роля при някои хора. Щом лекарствата влияят на теглото, със сигурност и другите външни химикали, включително и токсините в околната среда, могат да причиняват трупане на килограми.
Към външните токсини се отнасят микробните компоненти (от бактерии, гъбички и други организми) и вторичните продукти от нормалния протеинов метаболизъм (като урея и амоняк). Бактериите и гъбичките във вътрешностите ни също произвеждат отпадни продукти, метаболитни продукти и клетъчни отпадъци, които също възпрепятстват много телесни функции. Тези токсични елементи понякога водят до увеличаване на възпаленията и оксидативния стрес. Бактериите произвеждат ен-дотоксини, токсични амини, токсични производни на жлъчката и различни карценогенни вещества като путресцин и када-верин (нали си представяте защо имат тези имена?).
Всички тези токсини въздействат върху способността ни да отслабнем.. Понеже трупаме повечето токсини в организма си, самото качване на килограми оказва своеобразно токсично въздействие. Когато изгаряме мазнините, токсините излизат наяве и ако не се преработват правилно, възникват допълнителни проблеми. В добавка цялостното ни токсично натоварване може да блокира опитите ни да отслабнем, като увреди два ключови метаболитни органа черния дроб и щитовидната. жлеза - и като наруши нашите фабрики за изгарянето на енергия - митохондриите.
Изплашихте ли се сега? Не ви давам тази информация, за да ви плаша, а за да сте наясно какво става вътре във вас и около вас, та да разберете колко е важно да сведете до минимум въздействието на токсините върху вас и да се погрижите да се пречистите до максимум от тях. Но преди да ви науча как да го направите, да разгледаме малко по-внимателно какво точно предизвикват токсините в организма, особено в черния дроб, щитовидната жлеза. и митохондриите.
Токсини: прекъсват сигналите за контрол на килограмите и се изключва метаболитният мотор
Какво ни спъва по пътя към целта ни да отслабнем и възпрепятства нашия метаболизъм? Да се върнем към едно изследване, за което споменах съвсем накратко в Четиринадесета глава. Озаглавено е „Energy Balance and Pollution by Organochlorines and Polychlorinated Biphenyls“ („Енергиен баланс и замърсява-
* На английски „путресцин“ има същия латински корен като думата за гниене, а „кадаверин“ - на думата за труп. - Бег.пр.
не с органохлорини и полихлорирани бифенили“)3 и е публикувано в Obesity Reviews („Преглед на затлъстяването“) през 2003 г. Изводът е, че пестицидите (органохлорини) и полихлорира-ните бифенили (от промишленото замърсяване) се освобождават от мастните тъкани, където обикновено се складират, и отравят метаболизма ни, пречейки ни да отслабнем.