Асансьорите се раздвижиха и по звука изглеждаше, сякаш всички са потеглили едновременно. Не го бяха излъгали: тия хора бяха подготвени да се оправят с полицията. Сега, когато вниманието им е насочено другаде, беше моментът да се размърда. Заля го ужасяваща вълна на изтощение. Ако това ще продължава до зори, той трябваше да намери убежище, където да се свре и да поспи.
Крушките на лампите по стълбището на трийсет и втория етаж бяха отвъртени. Лийланд стаи дъх — не чуваше нищо освен воя на асансьорите. Бяха му скроили някакъв номер, но, изглежда, им се бе наложило да изоставят идеята. Все пак той вървеше тихо, с войнишката торба под мишница, за да не вдига шум, с томпсъна, готов за стрелба. На стълбището беше непрогледно като във вентилационната шахта. Асансьорите спряха — отново сякаш всичките заедно, и то тук, на трийсет и втория етаж. Ако възнамеряваше да си намери скривалище, трябваше да го стори веднага.
Още щом усети стъклата под дясното си ходило, разбра точно какво става, но тялото му бе политнало напред и той бе набрал твърде голяма инерция. Стъпалата му се изпонарязаха, лявото по-лошо от дясното. Бандата му беше приготвила посрещане. Той стоеше неподвижен до колоната и едва се сдържаше да не изкрещи.
Левият му крак беше много лошо, много дълбоко порязан. Можеше да вини само себе си. Бяха взели флуоресцентните тръби, струпани на стълбището над четирийсетия етаж, и ги бяха натрошили навсякъде по стълбите. Той би трябвало да знае какво му готвят. Като слизаше от покрива, бе пропуснал да забележи, че тръбите ги няма. Когато сложи левия си крак едно стъпало над десния, усети как кръвта му се стича от крайчетата на пръстите. Инстинктът му подсказваше да внимава, ала знаеше и че трябва да бърза, дори и да успеят да проследят дирите му. Трябваше да се качи горе, но нямаше представа как ще се оправи. Единствената аптечка, която бе видял, беше в кабинета на Стефи. Късчета стъкло бяха набити в дясното му стъпало; когато вдигна крака си и стъпи на горното стъпало, той усети как се врязват надълбоко.
Опитваше се да върви бързо, обаче от разреза на лявото му стъпало рукваше кръв при всяка крачка. Той подскачаше и подрипваше, като се мъчеше да премести центъра на тежестта, докато стъклото дълбаеше дясното му ходило. Продължи нагоре към трийсет и четвъртия етаж, където поне имаше защитата на своето укрепление.
Стрелба точно зад ъгъла. Той спря на стълбите, левият му крак се вдигна над грапавия бетон. Течеше кръв, болката се усилваше. Утре нямаше да може да стои на крака. Отново почувства как го напушва яд. Стъпи с двата крака на бетона, затаи дъх и бутна вратата.
Лампите светеха. Звукът от отварящата се врата накара хлапачката в средата на стаята да се извърне, но беше твърде бавна и сепната от появата на Лийланд — едничък кратък откос я хвърли на бюрото зад нея.
Друго автоматично оръжие загърмя, плоскостите на тавана отляво над Лийланд отскочиха и се разпиляха. Лийланд щеше да е в безопасност на стълбите само ако никой не го нападне отгоре или отдолу. Той запълзя на четири крака по пода, докато се скрие зад едно бюро. Пак огън, който разпиля парчетии на сантиметри над главата му. Лийланд знаеше откъде идва — близо до собственото му укрепление в североизточния ъгъл. Той се завлече до следващото бюро на запад, подаде глава и стреля с томпсъна, тъкмо когато онова приятелче скачаше върху купчината бюра.
Само един ли беше? Ходилата на Лийланд тънеха в локви кръв. Буците експлозив и детонаторите около сигналните лампи се падаха откъм дясната му страна, но не се виждаха. Той се надигна отново, изстреля нов ред от своето укрепление и пак се смъкна долу. Докато оня отвърне на огъня, Лийланд извади последния пакет експлозив от войнишката торба и го извая в топка около един от детонаторите. Само след миг приятелчето можеше да се опомни, да съобщи местоположението си по радиото и да повика помощ.
Лийланд напредна още малко. Досега беше убил четирима, което никак не беше лошо при това съотношение на силите. Този експлозив имаше страхотна разрушителна сила, по-голяма, отколкото бе нужно за сейфа, а може би изобщо не ставаше за тази цел. Онзи вече беше включил радиото. Лийланд отново надигна глава и стреля, опитвайки се да проникне през собствените си защитни барикади. Той се придвижи три-четири бюра по-близо до северозападния ъгъл, докато стана възможно да вижда сигналните лампи, към които бе закрепил другите пакети. Онова приятелче стреля пак и надупчи стъклото зад Лийланд. Ченгетата долу се наслаждаваха на престрелката. По целия свят ченгетата обичат да участват в играта на стражари и апаши и когато оръжията трещят, а те гледат отстрани, това ги подлудява.