— Ей, мекотело! Говориш ли английски?
— Да бе, кирливецо!
— Погледни хубаво сигналните лампи до асансьорите!
Оня се изсмя:
— Гледал съм го тоя филм, „Сержант Йорк“! Гари Купър каза: „Виж едно птиче!“
Лийланд не бе имал това наум; но сега си спомни, че старецът долу му бе припомнил за „Сержант Йорк“ — това, което сега изпълни мислите му, беше какво ли са направили със стареца тия типове.
— Погледни пак, тъпо чучело!
Лийланд видя как главата му се надига.
— Чакай! — кресна той. — Не стреляй там!
Лийланд се беше прицелил с томпсъна в него. Първите изстрели улучиха онзи в гръкляна и високо в гръдния кош, изтласкаха го назад и минавайки през тялото му, раздробиха стъклото зад него. Лийланд се надигна и изпразни пълнителя в него, като го придържаше изправен, а после го повлече към прозореца и го бутна навън, от сто и три метра височина. Лийланд отново хвърли поглед към сигналните лампи. Само си мислеше, че знае какво е онова там. Явно то дяволски бе изплашило новото другарче на Скийзикс. По-сетне… най-напред трябваше да се погрижи за краката си. Не, най-напред трябваше да измисли как.
На излизане той заряза томпсъна и подбра автомата на момичето — най-после „Калашников“ — и три пълнителя муниции.
Той слезе на трийсет и третия етаж, като се оглеждаше за кабинет, подобен на кабинета на дъщеря му, с надеждата да намери нещо повече от носни кърпички и тоалетна хартия. Можеше да върви, но така кървенето се засилваше. Беше в южната част на сградата, понеже допускаше, че бандата ще насочи вниманието си към булевард „Уилшър“, където беше забелязана черно-бялата патрулна кола.
Той изтръгна последното стъкълце от дясното си стъпало, после разгледа лявото. Прорезът беше между двата най-малки пръста, дълбок цял сантиметър, раздран, дълъг почти три сантиметра. Отдавна не беше виждал собствените си меса в такъв вид. Ако можеше да се лекува както трябва, раната нямаше да му създаде никакви проблеми. Но той дори не знаеше дали ще намери нещо, с което да я превърже временно. Накрая се сети, че най-хубавите кабинети бяха в ъглите с изглед в две посоки.
Намери някакъв пешкир, сгъна го по дължина и се опита да го завърже, но беше къс. Започна да кипва отново. Искаше да ги избие всичките! Помисли си, че е доволен, дето все още са му останали повечето.
Овладя се. Първо трябваше да превърже крака си. Той се понадигна — къде ли всъщност се намираше, по дяволите? Беше в някакъв кабинет. Той закуцука през стаята до бюрото и грабна шепа ластичета. Добре. Всъщност беше си направо екстра. Плътността на пешкира омекотяваше натиска на ластиците.
Искаше да види какво се разиграва по радиото. Двайсет и шести беше ням. Той врътна на девети.
— Заповядай — прошепна някакъв глас. Беше млад, черен глас, дълбок, без признаци да е на човек от гетото. — Ако ме чува човекът, който се обади по радиото за помощ, да потвърди приемането, ако може.
Лийланд натисна копчето за говор.
— Тук съм. Слушай: имаш седем чужденци, въоръжени с автоматични оръжия и с пластичен експлозив, а навярно и с много други неща, които държат около седемдесет и пет заложници на трийсет и втория етаж. Вече убиха един. Той е на четирийсетия етаж. Освен двете птичета, които слязоха долу по краткия път, съм убил още трима, включително две жени…
Пауза.
— Не искаш ли да кажеш кой си, друже?
— Невъзможно. Ако ми се отдаде случай, ще ти хвърля портфейла си.
— Какво друго можеш да ни кажеш?
— Водачът на бандата е германец на име Антон Грубер, или Антонино Рохас, Литъл Тони Червения, обявен за издирване в Германия. Тук има достатъчно експлозив да изравни мястото със земята, което може би и ще направи, ако не получи онова, което иска, каквото и да е то. От друга страна, у мен са детонаторите или поне част от тях…
— Изхвърли ги навън.
— Точно сега не мога, а и не мисля, че ще е добър ход. Докато си мисли, че може да ме хване и да ме накара да му разкажа къде са детонаторите, той няма да изиграе последната си карта — заложниците.
— Говориш като човек, който знае нещо, ако разбираш какво имам предвид. Искам да изхвърлиш детонаторите навън. Първата цел е да се намали възможността за унищожителен взрив.
— Вече съм го предотвратил, поне докато ме хванат. Остави ме да говоря. От това, което мога да кажа — те са блокирали асансьорите на трийсет и втория етаж. А сте опитали да си проправите със стрелба път навътре, отгоре или отдолу, а са почнали да убиват жени и деца. Обади се на шефа си и го попитай иска ли в неговия град по Коледа да застрелват жени и деца.