— Не си измивай ръцете, Тони. Видях те как уби Ривърс. Нямаше никаква причина да го правиш. Искаше да отвори сейфа, ала си подготвен да го отвориш и сам. Ти го уби, защото ти се дощя да убиеш някого, но го направи на четирийсетия етаж, където заложниците да не могат да го видят. Цяла вечер се мъчеше да ги държиш спокойни и сега изведнъж променяш тактиката.
— Е, това е твое дело, Лийланд. Сигурно разбираш това. Експлозията породи паника тук долу. Ти, изглежда, си голяма работа и би трябвало да знаеш, че не ни остави никакъв избор, освен да покажем, че сме в състояние да осъществим целите си.
Лийланд беше на стълбите:
— Наистина те бива да излагаш нещата, Тони. Хората, които трябваше да убедиш, бяха в ръцете ти. Не се справяш много добре, момче. Карл иска да действа, нали? Ти направи грешка. Позволи на Карл да те изнудва. Наложи ли се да показваш на хората колко си железен, вече си свършен. Ти си жив труп, Тони. Започвай да свикваш с мисълта, че си мъртъв.
— Искам да разменя две думи с теб, Лийланд. — Беше Холънбек, с неговия приятен, спокоен говор.
— Тъкмо смятах да изчезна от ефира.
— Хубаво. Улавяме страхотно много съобщения на немски на трийсети канал…
Лийланд изключи и отново се заизкачва по стълбите.
03:10 ч. Тихоокеанско стандартно време
Продължи да се изкачва. Карл се бе наложил и те сериозно се бяха захванали с него. Ако Лийланд беше мъртъв, щяха да владеят положението. Мускулите на краката се напрягаха в усилие да не натоварват наранените му ходила. Мъчеше се да запази настървението си. Ченгетата го правят механично — просто се опитват да си спомнят на какво са ги учили, но когато веселбата е в осмия си час, не е толкова просто. Остроумниченето не помага, щом трябва да си държиш устата затворена. Вече си беше мислил за чесната. През двайсети век, когато общуването между хората става все по-мъчно, човек се утешава с предмети. Макар това да не водеше доникъде, той пак искаше да мисли за Карън. Искаше да си я спомни. Една малка част от него отказваше да проумее, че така или иначе тя щеше да е умряла, дори да бяха намерили начин да спасят брака си.
Щеше да направи опит да се изкачи на покрива — стига да се добере там, преди да го накълцат на две. Искаше му се да мисли, че те лека-полека стават непредпазливи, но нямаше много основания за това. Те знаеха, че е ранен. Ако се качи на покрива, ще предупреди Холънбек. Може би тогава полицията щеше да успее да се възползва от положението и да влезе в сградата.
Той чу някъде долу да се отваря врата, но немного далече. Беше между трийсет и деветия и четирийсетия етаж, а трябваше да стигне до стълбите към покрива. Чакай! Холънбек по радиото? Вероятно Робинсън беше някъде другаде, защото полицията щеше да предприеме нов щурм. Те бяха уловили предаванията на немски й някак си бяха разбрали значението им. Може би щеше да успее да си почине! Хей! Хей! Искаше му се да изкрещи.
Чу стъпки, обувки по грапав бетон. Не беше сигурен дали няма да чуят и него. Мъчеше се дори да диша безшумно. Ако това приятелче се приближи много, Лийланд смяташе да стреля надолу по стълбите и да пробва да го улучи с рикошетите. Те почти го бяха сгащили по този начин, когато им пусна стола бомба в асансьорната шахта.
Бе започнал да забравя какво е направил. Скийзикс, който тупна на булевард „Уилшър“. Момичето при сейфа. Онзи, дето им го опакова като обратна пратка в асансьора. Той беше първият. И хлапака до прозореца, дето не се поддаде на номера „Виж едно птиче“, но все пак се хвана на въдицата и подсказа на Лийланд нещичко за експлозива. Дълга нощ. И никакви премии за извънреден труд.
Лийланд си спомни, че има таен склад за оръжие на покрива — автоматичната карабина на Скийзикс и войнишката торба с муниции. Общо — почти сто и трийсет патрона. При добра позиция беше достатъчно да ги удържи известно време.
Той бързо се изкачи на четирийсетия етаж, като се облягаше на стената. Резето силно изщрака, когато издърпа топката. Трябваше да бърза. Не беше сигурен, че другият ще разбере шума или ще го вземе за това, което е, а не за капан. Лийланд имаше друго предимство: знаеше пътя към стълбището за покрива. Те бяха прочиствали и този район. Трябваше да е готов. Беше успял да стигне дотук. Искаше да измине и остатъка от пътя. Вече беше направил адски много. Когато слънцето изгрее, светът ще види, че тия не са чак толкова умни, камо ли непобедими, както се опитваха да убеждават себе си и всеки, който би им се хванал. Едно човешко същество се бе изправило пред тях. Толкова им трябваше. Нали все това твърдяха всички. Той беше едно човешко същество и всичко беше по-различно благодарение на него.