Шест, сър; пет, сър…
Мария Бомонт си пробиваше път сред тълпата с ръце устремени напред, с очи устремени напред, с гола гръд устремена напред… С помощта на пневматичната хирургия тялото й бе придобило формите на прекалено пищна индийска красавица с издути хълбоци, издути прасци и издути златисти гърди. Според Райх тя приличаше на боядисана фигура, поставена на носа на порнографски кораб… всеизвестната Златна мърша.
— Бен, скъпи мой! — Прегърна го с пневматична страст и успя да пъхне ръката му между гърдите си. — Ах, колко прелестно!
— Ах, колко синтетично, Мария — прошепна той в ухото й.
— Намери ли онзи изгубен милион?
— Тъкмо сложих ръка върху него, мила.
— Внимавай, сладострастнико. Тази божествена вечер всяко звукче се записва.
През рамото й Райх хвърли бърз поглед към Тейт. Тейт поклати глава успокоително.
— Ела да те запозная с всички, които са всичко — каза Мария, като го хвана под ръка. — По-късно ще бъдем заедно цяла вечност.
Светлините в кръстовидните сводове пад главите им отново се смениха и засияха с по-светли тонове на спектъра. Костюмите също смениха цветовете си. Кожата, която досега бе озарена в седефенорозово, заизлъчва някаква зловеща луминесцентност.
От лявата му страна Тейт подаде предварително уговорения сигнал: Внимание! Внимание! Опасност!
Че настава страх и ужас, и задава се раздор. Та-та-та-там. Че настава страх и ужас, и задава се раздор…
Мария му представяше друг женчо, преливащ от възторг, с късо подстригана коса, тъмнорозова блуза и синьозелена пола-панталон.
— Лари Ферар, Бен. Другият ми секретар по светските въпроси. Лари умира от желание да се запознае с теб.
Четири, сър; три, сър…
— Мистър Райх! Да знаете как се вълнувам! Нямам думи!
Две, сър. Едно!
Младежът регистрира усмивката на Райх и продължи нататък. Тейт, който го следваше плътно по време на обиколката, му кимна успокоително. Светлините отгоре пак се смениха. Някои части от облеклото на гостите сякаш се стопиха. Райх, който не бе възприел модата да се поставят ултравиолетови прозорци в дрехите, стоеше спокойно в непрозрачния си костюм и презрително наблюдаваше трескавите, шарещи погледи около себе си, търсещи, преценяващи, сравняващи, жадуващи.
Тейт сигнализира: Внимание! Внимание! Опасност!
Дай зор с този тензор…
До рамото на Мария се появи един секретар.
— Мадам — зафъфли той, — малка неприятност.
— Какво има?
— Младият Чървил. Гейлън Чървил.
Лицето на Тейт се сви.
— Какво по-точно? — Очите на Мария ровеха из тълпата.
— Вляво от фонтана. Неканен гост, мадам. Надзърнах в него. Няма покана. Студент е. Хванал се е на бас, че може да се вмъкне, без да го хванат. Възнамерява да открадне един ваш портрет за доказателство.
— Мой портрет! — каза Мария, загледала се през прозорчетата в дрехите на младия Чървил. — Какво мисли за мен?
— Откровено казано, мадам, изключително трудно е да се проникне в него. Смятам, че би желал да ви открадне нещо повече от портрета.
— О, наистина ли? — изкикоти се Мария доволно.
— Наистина, мадам. Да го изхвърлим ли?
— Не! — Мария хвърли още един поглед на мускулестия млад мъж и после се обърна. — Ще получи своето доказателство.
— И то без да го краде — каза Райх.
— Ревнивец! Ревнивец! — изкряка тя. — Хайде на вечеря!
В отговор на настойчивия сигнал на Тейт Райх моментално се дръпна встрани.
— Райх, трябва да се откажеш.
— Какво, по дяволите…?
— Младият Чървил.
— И какво от това?
— Той е II степен.
— Дявол да го вземе!
— Той е дете-чудо, генийче… Видях го у Пауъл миналата неделя. Мария Бомонт никога не кани надзъртачи в дома си. Дори и аз влязох с твоята покана. Разчитах на това.
— И точно този ли хлапак надзъртач намери начин да се промъкне. Дявол да го вземе!
— Откажи се, Райх.
— Може и да успея да се държа настрана от него.
— Райх, аз мога да неутрализирам двамата секретари. Те са само III степен. Но не мога да гарантирам, че ще се справя и с тях, и с някой II степен… макар и само хлапак. Млад е и може би е прекалено нервен за едно истинско надзъртало. Но нищо не мога да ти обещая.
— Няма да се откажа — изръмжа Райх. — Никога вече няма да ми се открие такъв шанс. И да не беше така, пак нямаше да се откажа. Вече усещам миризмата на Д’Кортни в ноздрите си. Аз…
— Райх, ти никога…
— Не ме убеждавай. Каквото съм решил, ще го направя. — Райх насочи свъсения си поглед право в уплашеното лице на Тейт. — Зная, че търсиш начин да се измъкнеш. Но няма да успееш. И двамата сме си сложили главата в торбата и сме заедно докрай — до Унищожението.